Идентичността и предизвикателствата за католическите училища

Светла Чалъкова - Ватикана

Възпитанието е страст, която винаги се подновява: от този принцип изхожда новият документ на Конгрегацията за католическото възпитание, озаглавен „Идентичността на католическото училище за културата на диалога“, който бе публикуван днес 29 март. Кратък и практичен инструмент, базиран на две мотивации: „Необходимостта от по-ясно осъзнаване и последователност на католическата идентичност на образователните институции на Църквата по света“ и предотвратяване на „конфликти и разделения в основния сектор на образованието“.Текстът от около двадесет страници и преведен на няколко език, дава някои индикации на училищата, които навсякъде по света се гордеят с името „католически” и които трябва да се изправят пред проблема за връзката с другите религии и с разпространения секуларизъм.

Разделен на три части, документът анализира евангелизаторската мисия на Църквата като майка и учителка; фокусира се върху различните субекти, действащи в училищния свят и анализира някои критични точки в контекста на съвременния глобализиран и мултикултурен свят. Но ако структурата е тройна, хоризонтът на възпитанието е уникален, тоест онзи глобален възпитателен пакт, силно желан от папа Франциск, така че Църквата, силна и обединена в областта на възпитанието, да може да изпълнява своята евангелизаторска мисия и да допринася за изграждането на един по-братски свят.

„Всички имат задължението да признават, уважават и свидетелстват за католическата идентичност на училището, официално изложена в обучителния проект. Това се отнася за преподавателския състав, техническо-административния персонал и за учениците с техните семействата. По време на записването както родителите, така и ученикът трябва да бъдат запознати с образователния проект, който характеризира католическото училище“, се чете в текста на новия документ.

След въведение относно принципите и ценностите се дават оперативни насоки с искането за пряко родителско участие. В текста се чете: „Църквата препоръчва на всички вярващи да подкрепят католическите училища и също така да сътрудничат със собствените си възможности за тяхното основаване и подкрепа“.

„Необходимо е родителите да си сътрудничат тясно с учителите, да се включват в процесите на вземане на решения относно училищната общност и своите деца, да участват в училищните срещи или асоциации (вж. кан. 796 §2 CIC и кан. 631 § 1 CCEO). По този начин родителите не само осъществяват естественото си възпитателно призвание, но и допринасят с личната си вяра към възпитателния проект, особено ако става дума за католическо училище”, се казва в текста.

Също така трябва да се отдели специално внимание на при наемането на учителите, но също „учителите и административния персонал, които принадлежат към други църкви, църковни общности или религии, както и тези, които не изповядват никакви религиозни убеждения, от момента на наемане са длъжни да признават и зачитат католическия характер на училището“.

Прилагателното „католическо“ в името на училището разбира се трябва да има църковно одобрение. Местният епископ е този, който ще установява и оценява това в съответствие с каноничното право, запазвайки винаги зачитането на автономията на живота на самото училище.

Но именно при термина „католическо” възникват най-големите трудности не толкова за църковните власти, колкото за гражданските власти в различни части на света.

„Юридическите и компетентностните проблеми на католическите образователни институции възникват и поради двойната нормативна рамка: канонична и държавно-гражданска. От разнообразието от цели на съответните законодателства може да се случи така, че държавата да наложи на католическите институции, които действат в публичната сфера, неподходящи поведения, които поставят под съмнение доктриналната и дисциплинарната достоверност на Църквата. Понякога дори общественото мнение прави почти невъзможни решенията в съответствие с принципите на католическия морал”.

„Има и случаи – се чете още в текста - в които държавните закони налагат решения в контраст с религиозната свобода и самата католическа идентичност на училището. Зачитайки различните области, е необходимо разумно действие за защита на правата на католиците и техните училища както чрез диалог с държавните органи, така и чрез прибягване до компетентните съдилища”.

В текста се разглежда и въпросът за закриването на училищата, който не е само финансов проблем. „За учебните институции, управлявани от богопосветени или миряни, преди закриване или отчуждение е много желателно да се консултират с епископа и да намерят, заедно с образователната общност, практическите начини да могат отново да предлагат своята скъпоценна мисия“.