Конференция на ЮНЕСКО за жените. Папата: повече роли и отговорности за тях

Франческа Мерло – Светла Чалъкова - Париж

„Колко смъртни решения биха били избегнати, ако жените бяха в центъра им!“. Това наприса папа Франциск в туит, в който се връща на темата за насърчаването на жените, подновявайки призива за укрепване на ангажимента за по-голямо уважение и признание и за по-широко участие на жените. Това е темата на дискусията в Париж в рамките на конференцията “Пълното лице на човечеството: жените в командването за справедливо общество“, организирана от Постоянната мисия на Светия престол към ЮНЕСКО и от Каритас Интернационалис с патронажа на ЮНЕСКО.

Жени, ощетени от дискриминацията

115 милиона момичета не ходят на училище. По-малко от 3% от хуманитарното финансиране е предназначено за организации за овластяване на жените. Само 5% от изпълнителните директори в света са жени. Това са само част от смущаващите данни, изтъкнати от лекторите по време на първия ден на конференцията, чиито цели са да изследват предизвикателствата пред жените на всички нива на обществото; съсредоточаване върху бариерите, които пречат на жените да получат достъп до ръководни позиции и позиции за вземане на решения; предлагане на конкретни стратегии за това как да се помогне за премахването на тези бариери.

Отхвърлянето на потенциала на половината човечество е нехуманно

Освен ватиканският държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, който в обширното си слово говори за образованието и ценностите на женствеността като дар за човечеството, монсеньор Ерик Совигуиди, постоянен наблюдател на Светия престол съм ЮНЕСКО, подчерта как жените са ощетени от дискриминацията, концепция, потвърдена от посланик Нанси Овелар де Горостиага, постоянен делегат на Парагвай в ЮНЕСКО. Пред микрофоните Совигуди уточни, че ресурсите на женския свят са незаменими и необходими, също и за природата, която обикновено отличава жените, които могат да вземат решения не само на базата на стратегическа рационалност, но и на базата на емпатията.

Неговото предупреждение е, че всички ние страдаме от последствията от това неравенство и дискриминация, които засягат жените, коренното население, мигрантите и бежанците и хората с увреждания. Реалността, подчерта от своя страна Овелар де Горостиага, е, че „възможностите за живот на хората зависят от техния пол, раса, религия и увреждане“. Жените представляват половината от световното население и „отхвърлянето на потенциала на половината човечество е несправедливо и нехуманно“, каза тя. Генералният секретар на Каритас Интернационалис Алойзиус Джон призна работата, която все още трябва да бъде извършена в рамките на Каритас за овластяване на жените. В момента 53% от персонала на Каритас е съставен само от жени, но „трябва да отидем и малко по-далеч, за да позволим на жените да заемат по-важни позиции в конфедерацията“, отбеляза той.

Насилието над жените

След това беше запазено място за изслушването на някои свидетелства, по-специално това на Джасвиндер Сангера, която оцеля след принудителен брак. Тя разказа за отчуждението, което семейството ѝ получава, след като тя избира да напусне принудителния брак. Дори когато присъства на погребението на 15-годишната си сестра, която се самоубива заради малтретирането от страна на съпруга й, също от принудителен брак, майката обявява, че предпочита дъщеря ѝ да посегне на живота си, отколкото да опозори семейство, като напусна съпруга си. Джасвиндер Сангера посочи колко много жени и момичета все още живеят в това състояние днес и как хората в световен мащаб не говорят достатъчно за този проблем.

Друга форма на насилие беше подчертана от военния репортер Кристина Ламб, която отбеляза това, което изглежда като „епидемия“ от изнасилвания и насилия в конфликтите. Изнасилването е единственото престъпление, при което жертвите се чувстват сякаш са направили нещо нередно и много от тях живеят в срам в продължение на десетилетия, неспособни да говорят за това, което им се е случило, от страх да не бъдат съдени. „Жертвите и оцелелите трябва да бъдат третирани с достойнство и не трябва да се чувстват така, сякаш са направили нещо нередно“, каза тя. Често, отбеляза Ламб, жените биват отвличани и държани като секс робини, например в Сирия. Много от тях, добави той, са принудени да избират между децата си, които не са приети от общностите, и завръщането у дома. Това е мястото, където религиозните водачи могат да пристъпят напред и да дадат глад на тези жени в момент на нужда.

Поглед към бъдещето

Днес на конференцията в Париж ще се дискутира по темата „Поглед към бъдещето“. Лекторите ще обсъдят как да преодолеят бариерите, които съществуват в момента, и как да дадат на жените инструментите, от които се нуждаят, за да имат самочувствие и достатъчно уверени в себе си, чрез образованието и засилването на способностите, от местно до глобално ниво.