„Бог е любов“, ключът за понтификата
Андрея Торниели
Правейки равносметка на понтификата на Бенедикт XVI, не можем да не започнем от пастирското му оттегляне, което изненадващо обяви на 11 февруари 2013 г., с кратка декларация на латински пред изумените кардинали. Никога в две хилядната историята на Църквата папата не се е оттеглял от Свети Петровия престол, защото физически не може да понесе тежестта на понтификата. Нещо повече, в отговора, даден на журналиста Петър Зеевалд, в книгата интервю "Светлина на света", публикувана три години по-рано, той по някакъв начин предизвести: "Когато един Папа достигне до ясното съзнание, че не може физически, умствено и духовно да изпълнява поверената му задача, тогава той има право и при някои обстоятелства също задължението да подаде оставка". Неговото оттегляне е исторически прецедент с огромно значение, но би било наистина неблагородно да запомним Бенедикт XVI само с това.
„Тийнейджър“ богослов на Събора
Роден през 1927, син на жандарм, роден в обикновено и католическо семейство от Бавария, Йозеф Ратцингер бе главно действащо лице в Църквата през последния век. Ръкоположен за свещеник заедно със своя брат Георг през 1951, защитава докторат по богословие само две години по-късно и през 1957 получава преподавателската квалификация на професор по Догматично богословие. Преподава във Фрайзинг, Бон, Мюнстер, Тюбинген и накрая Регенсбург. Последният от римските първосвещеници, лично присъствал по време на работните сесии на Втория ватикански събор. Все още много млад, но вече почитан богослов, Ратцингер следи от близо съборните заседания, като вещо лице на кард. Фрингс от Кьолн, близък до реформаторското крило. За младия богослов Ратцингер, текстовете „трябва да дадат отговор на най-спешните въпроси и трябва да го направят, до колкото е възможно, не оправдавайки и осъждайки, а използвайки майчиния език“. Ратцингер възхвалява бъдещата литургична реформа и причините за нейната провиденческа неизбежност. Самият той казва, че „за да се открие истинското естество на литургията, бе необходимо да се щурмува стената на латинския“.
Пазител на вярата с Войтила
Но бъдещият Бенедикт XVI също е пряк свидетел на постсъборната криза, на протеста в университетите и в богословските факултети. Той е свидетел на дискусиите за основните истини на вярата и на различни експерименти в литургичната област. Още през 1966 г., година след края на Събора, той говори за "християнство с намалена стойност".
През 1977, едва петдесетгодишен, Павел VI го назначава за архиепископ на Мюнхен, а след няколко седмици го прави кардинал. През ноември 1981, Йоан Павел II му възлага ръководството на Конгрегацията за доктрина на вярата. Това е началото на силна връзка между полския папа и баварския богослов, която се прекъсва само със смъртта на Войтила, който до края ще откаже оставката на Ратцингер, от когото не иска да се лиши. Това са годините в които ограничава богословието на освобождението, което използва марксисткия анализ и заема позиция пред появата на големи етични проблеми. Най-важната работа със сигурност е новият Катехизис на Католическата църква, дело, продължило шест години, чийто резултат е налице през 1992 година.
Смирен работник на лозето
След смъртта на Войтила, Конклавът от 2005 избира да го наследи, за по-малко от 24 часа, един вече възрастен човек – тогава Ратцингер е на 78 години – всеобщо почитан и уважаван дори от противниците. От централната ложа на Ватиканската базилика, Бенедикт ХVІ се представя като „смирен работник на Господнето лозе“. Чужд на какъвто и да е протагонизъм казва, че няма „програми“, а че иска да се „вслуша, с цялата Църква, в думите и волята на Господ“.
Освиенцим и Регенсбург
Като своя предшественик, Бенедикт XVI не се отказва да пътува: дори неговият ще бъде наречен пътуващ понтификат. Сред най-вълнуващите моменти е посещението на германския папа в Освиенцим през май 2006 г., когато казва: "На такова място думите са излишни, защото накрая остава само смущаваща тишина - тишина, която е вътрешен вик към Бога: Защо позволи всичко това?“. 2006 е и годината на случая Регенсбург, когато една древна фраза за Мохамед, цитирана от папата, в университета, където е преподавал, е инструментализирана и предизвиква протести в ислямския свят. Оттогава папата ще умножи знаците на внимание към мюсюлманите. Бенедикт XVI е изправен пред трудни пътувания, сблъсква се с галопиращата секуларизация на дехристиянизираните общества и вътрешното несъгласие в Църквата. Празнува рождения си ден в Белия дом, заедно с Джордж Буш младши и няколко дни по-късно, на 20 април 2008, се моли на „Кота нула“ в Ню Йорк, прегръщайки роднините на жертвите от 11 септември.
Енцикликата за радостта
Въпреки, че като префект на бившето Sant’Uffizio често бива наричан „бронирания кардинал“, като папа говори постоянно за „радостта да си християнин“ и посвещава своята първа Енциклика на любовта Божия: Deus caritas est. „В началото на християнското съществуване не стои едно морално решение или една велика идея, а по-скоро срещата с едно събитие, с една Личност“. Бенедикт ХVІ намира също време да напише и книга за Исус от Назарет, уникална творба, която е публикувана в три тома. Сред решенията взети от него и, които трябва да припомним са документа под формата на Мotu Proprio, с който се възвръща римския предсъборен литургийник и учредяването на Ординариат за онези вярващи от Англиканската църква, които искат да се завърнат в лоното на Католическата църква. През януари 2009 папата решава да премахне отлъчването на четиримата епископи, ръкоположени от монс. Марсел Льофевр, сред които също Ричард Уилямсън, който отрича съществуването на газовите камери в концентрационните нацистки лагери. Избухват полемики от страна на евреите и, тогава папата отправя писмо към епископите от цял свят, поемайки всяка отговорност.
Отговорът на скандалите
Последните години от понтификата му са белязани от повторното избухване на скандала за педофилия и от Ватилийкс, изтичането на документи, взети от папското бюро и публикувани в книга. Бенедикт XVI е решителен и твърд при посрещането на проблема с "мръсотията" в Църквата. Въвежда много строги правила срещу насилието над деца, като настоява Курията и епископите да променят манталитета си. Стига дотам, да каже, че най-тежкото преследване за Църквата не идва от външните и врагове, а от греха в нея. Друга важна реформа е финансовата: папа Ратцингер въвежда разпоредби за борба с изпирането на пари във Ватикана.
Църква, свободна от парите и властта
Пред скандалите и църковния кариеризъм, старият немски папа продължава да призовава към обръщане, към пълнота и смирение. По време на последната си визита в Германия, през 2011, приканва Църквата да бъде по-малко светска. „Историческите примери ни показват, че мисионерското свидетелство на една „не светска“ Църква се откроява по-ясно. Освободена от тежестите и от материалните и политически привилегии, Църквата може да се посвети по-добре и по наистина християнски начин на целия свят, може наистина да бъде отворена за света“.
