Духовното завещание на почетния папа Бенедикт XVI
Моето духовно завещание
Когато погледна назад в този късен час от живота си през десетилетията, през които съм вървял, първо виждам колко причини имам да съм да бъда благодарен. Благодаря преди всичко на самия Бог, дарителя на всеки добър дар, който ми даде живот и ме преведе през различни моменти на объркване; изправяйки ме всеки път, когато започнах да се подхлъзвам и винаги ми даваше отново светлината на лицето си. Ретроспективно виждам и разбирам, че дори тъмните и уморителни участъци от този път са били за моето спасение и че именно в тях Той ме насочи добре.
Благодаря на моите родители, които ми дадоха живот в труден момент и които с цената на големи жертви с любовта си подготвиха за мен прекрасен дом, който като ясна светлина огрява всичките ми дни до днес. Ясната вяра на баща ми ни научи децата да вярваме и като пътепоказател тя винаги е била опора сред всичките ми научни придобивки; дълбоката преданост и голямата доброта на майка ми е наследство за която никога не мога да благодаря достатъчно. Сестра ми ми помага в продължение на десетилетия безкористно и с любяща грижа; брат ми, с яснотата на своите преценки, енергичната си решителност и спокойствието на сърцето, винаги е проправял пътя за мен; без неговото непрекъснато предхождане и придружаване не бих могъл да намеря правилния път.
Искрено благодаря на Бог за многото приятели, мъже и жени, които Той винаги е поставял до мен; за сътрудниците на всички етапи от моето пътуване; за учителите и учениците, които Той ми даде. Поверявам ги всички с благодарност на Неговата доброта. И искам да благодаря на Господ за моята прекрасна родина в баварските алпийски подножия, в която винаги съм виждал да блести блясъкът на самия Създател. Благодаря на хората от моята родина, защото в тях винаги съм можел отново да изпитам красотата на вярата. Моля се земята ни да остане земя на вярата и моля, скъпи сънародници: не позволявайте да се отдалечавате от вярата. И накрая, благодаря на Бог за цялата красота, която успях да изпитам във всички етапи от моя път, особено в Рим и в Италия, която стана моя втора родина.
На всички, които съм обидил по някакъв начин, искрено моля за прошка.
Това, което казах преди на моите сънародници, сега го казвам на всички в Църквата, които са ми поверени: останете твърди във вярата! Не се обърквайте! Често изглежда, че науката - природните науки от една страна и историческите изследвания (по-специално екзегетиката на Свещеното писание) от друга - са в състояние да предложат неопровержими резултати в контраст с католическата вяра. Преживях трансформациите на естествените науки от древни времена и успях да видя как, напротив, очевидните уверености срещу вярата са изчезнали, оказвайки се не наука, а философски тълкувания, само привидно дължащи се на науката; така както, от друга страна, именно в диалога с естествените науки вярата също се е научила да разбира по-добре границата на обхвата на своите утвърждения и следователно своята специфика. Вече в продължение на шестдесет години, придружавам пътя на багословието, особено на библейските науки, и с приемствеността на различни поколения видях как се сриват тези, които изглеждаха непоклатими, оказвайки се просто хипотези: либералното поколение (Харнак, Юлихер и др.) , екзистенциалисткото поколение (Бултман и др.), марксисткото поколение. Виждал съм и продължавам да виждам как разумността на вярата се е появила и изплува отново от плетеницата от хипотези. Исус Христос наистина е пътят, истината и животът – и Църквата, с всичките си недостатъци, е наистина Неговото тяло
Накрая смирено моля: молете се за мен, така че Господ, въпреки всичките ми грехове и недостатъци, да ме приеме във вечната обител. Към всички, които са ми поверени, ден след ден отправям своята сърдечна молитва.
Бенедикт PP XVI
