Последните думи на Бенедикт XVI: "Господи, обичам те!"

Андрея Торниели

Свидетел на последните думи на почетния папа Бенедикт XVI през нощта е една медицинска сестра. „Беше около 3 часа сутринта на 31 декември, няколко часа преди смъртта му. Ратцингер още не беше навлязъл в агонията си и в този момент сътрудниците и помощниците му се редуваха. С него точно в този момент имаше само медицинска сестра, която не говори немски – разказва развълнуван личниия му секретар, епископ Георг Генсвайн. Бенедикт XVI, шепнешком, но по лесно различим начин, каза на италиански: „Господи, обичам те!“. Лично аз не бях там по това време, но медицинската сестра ми каза малко след това. Това бяха последните му думи, разбираеми, защото след това той вече не можеше да се изразява".

„Господи, обичам те!“, почти синтез на живота на Йозеф Ратцингер, който години наред се подготвя за окончателната среща, лице в лице, със Създателя. На 28 юни 2016 г., на 65-ата годишнина от свещеническото ръкополагане на своя вече почетен предшественик, папа Франциск искаше да подчертае „нотката на предисторията“, която обхващаше дългата история на свещенството на Рацингер, и каза: „В едно от много красиви страници, които посвещава на свещенството, подчертава как по време на окончателния повик на Симон, Исус го пита само едно нещо: „Обичаш ли ме?“. Колко красиво и вярно е това! Защото в това „обичаш ли ме?“ Господ основава пастирството, защото само ако има любов към Господа, Той може да пастирства чрез нас…: „Господи, Ти знаеш всичко, Ти знаеш Обичам те'".

„Това е нотката, която доминира в един цял живот, посветен на свещеническа служба и богословието, което той не случайно определи като „търсене на любимия“ – продължи Франицск.  Това е, което той винаги е свидетелствал и все още свидетелства днес: че решаващото нещо в нашите дни - независимо дали е слънчево или дъждовно  и с което идва всичко останало е, че Господ наистина присъства, че го желаем, че вътрешно сме близо до Него, че Го обичаме, че наистина дълбоко вярваме в Него и като вярваме, ние наистина Го обичаме. Именно тази любов наистина изпълва сърцата ни, тази вяра е това, което ни кара да вървим сигурни и спокойни, дори и в разгара на бурята, точно както се случи с Петър".

(dg/vatn)