Украйна, архиеп. Галахър: "Ужасна война, но Бог винаги е с нас"
Тициана Кампизи – Димитър Ганчев – Ватикана
„Тъжно събитие, което се надявахме никога да не преживеем“: така монсеньор Пол Галахър, секретар за отношенията с държавите и международните организации, определи войната в Украйна една година след найното начало по време на литургия за Украйна, която отслужи на 21 февруари в римската базилика Сан Андрея дела Вале в съслужение с апостолическия екзарх за украинските католици от византийски обред, пребиваващи в Италия, монсеньор Дионисий Лахович. На олтара съсружиха и духовенството на екзархията и украински свещеници от латински обред. „Ние отбелязваме първата годишнина, с дълбока болка и недоумение“, каза монсеньор Галахър в своята проповед, говорейки за конфликта, избухнал на 24 февруари миналата година и който продължава, опредлеайки го като „ужасен факт за 21-ви век, придружен от „невъобразимо страдание“.
Войната в светлината на Божието Слово
Монс. Галахър прикани да погледнем на войната не "в светлината на все по-тревожните новини, пристигащи от фронта в перспективата на военно-политическите сценарии, които непрекъснато се очертават", нито на дипломатическите усилия, "които все още изглеждат неспособни да прекъснат порочния кръг от насилие", а в светлината на "Божието Слово, което винаги е актуална", защото осветява "прочита на всяко събитие в историята" и посочва "правилния път във всяка ситуация на живота". Секретарят за отношенията с държавите обясни, че „основното призвание на всеки“ е „това да служим на Господ, тоест да се поставим във връзка с Него“ и да разберем връзката си с Бог като служение“: „Да служиш на Бог е всичко друго, но не и да станеш негов роб. Той не само не се нуждае от нашитето служение, но ни е създал свободни и ни иска свободни. Той заложи на нашата свобода от първия ден на човешката история и уважаваше тази свобода дори когато човекът не му се подчини и избра да се дистанцира от Него”.
Служението на Бог включва и изпитанието
Цитирайки Светото писание, монсеньор Галахър припомни, че всеки, който се подготвя да служи на Господ, не е само живот в свобода, а трябва да се подготви за трудности и изпитания. „Изпитанието е следствие от зло“ и следователно „никога не желано или причинено от Бог, който винаги и единствено е източник на добро – обясни монс. Галахър - но Той го допуска не защото не може да го избегне, „а защото той може да го трансформира, превръщайки го в повод за нас към пречистване и израстване във връзката с Него и в добродетелния живот”.
„Бог допуска изпитанията не за да ни унищожат, а за да ни направят по-храбри, не за да ни изоставят, а за да ни свържат по-тясно с Него. Затова в изпитанието не трябва да се отделяме от Бог, нито да се обезсърчаваме, нито да се страхуваме, нито да спрем да търсим справедливост, а да се доверим на Господ и да вършим добро". И тогава трябва да „останем верни на Неговата воля и да разчитаме на Неговото присъствие и Неговата помощ“, както казва Библията: „Доверете се на Него и наградата ви няма да пропадне. Надявайте се на неговите блага, вечно щастие и милост, обичайте го и сърцата ви ще се изпълнят със светлина, защото Господ обича правдата и не изоставя вашите верни; спасението на праведните идва от Господа, във време на скръб това е тяхната сила”.
Да си първи означава да служиш на всички
Също и Христос, обявявайки смъртта си на своите ученици, сякаш говори за изпитание, за разлика от обещанието за Месията, посочи монсеньор Галахър, но „в същото време обявява своето Възкресение, като по този начин демонстрира, че смъртта му не се дължи на Божиите слабости пред човешките заговори, а е разкриването на Неговата любов и осъществяването на Неговото изкупително дело”. Неговата жертва „е позволена именно защото може да я преодолее и преобрази във Възкресението“. И все пак, посочи монс. Галахър,, „отношението на учениците ни показва колко голямо е изкушението да търсиш по-скоро власт и да се доверяваш на себе си, а не на Бог“. Така, докато Исус разкрива „решението си да лиши живота си, като се предаде на смъртта“, учениците искат да разберат мистериозния план да се предаде на смъртта, демонстрарайки „сметки и схеми на власт, като се питат кой от тях е най-големия". Разочароващо поведение, пред което Исус не се примирява, подчерта монс. Галахър, „защото Истината, която той трябва да им предаде е твърде важна“: „Ако някой иска да бъде първи, той трябва да бъде последен от всички и слуга на всички“. И още: „Който приеме само едно от тези деца в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мен, а Този, Който Ме е изпратил“. Думи, отбеляза монсеньор Галахър, с които „Исус ясно учи, че най-големият не е този, който се оставя да му бъде служено и насилствено ги подчинява на волята си, а да бъде малък и да служи на другите зачитайки тяхната свобода", Христос показва, че "който има власт, няма право да презира или потиска по-малките, но трябва да ги уважава и цени", а "противното не само противоречи на достойнството на човека, , но е оскърбление срещу самия Бог“.
Да се молим на Бог за обръщането на сърцата
Накрая ватиканският секретар подчерта, че Божието Слово „ни напомня преди всичко, че нашата свобода е велик дар, получен не от някой човек или от някакъв закон, а от самия Бог“. „Предлагайки ни доброто, той никога не ни го налага, а го поставя пред нас и ни оставя да избираме“. Архиепископ Галахър прикани да култивираме „този скъпоценен дар“ и да го защитаваме „не външно, а преди всичко вътрешно, като постоянстваме в доброто и пазим сърцето от всяко зло“, като имаме предвид обаче, „че като правим добро, не сме пощадени от злото, от страданието и изпитанието”, че има „сигурността, че Бог е винаги с нас и че нито една сълза или капка кръв не е изгубена”. Монс. Галахър призова, както Христос „да прощаваме не на Пасхата, а когато сме на кръста“, „никога да не забравяме, че единствената истинска причина за властта е да служим за доброто на всички и тази сила не трябва да затваря сърцето, а да го отваря, не да изключва, а да приема.
В края на проповедта си, монсеньор Галахър цитира "Молитвата" на поета Тарас Шевченко и призова да се молим на Бог за „обръщането на сърцата,, за да върви светът отново по пътищата на мира".
