„Църквата поддържа жива мечтата за мир в Украйна“

Светлана Духович – Ватикана

Една година след руската инвазия в Украйна, архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар за отношенията с държавите, разказва пред ватиканските медии за дипломатическите действия на Светия престол, за да се сложи край на тази ужасна война. Тези действия, казва той, са вдъхновени от "инициативата на Светия отец" с неговите непрекъснати "призиви за мир в Украйна". „Външният министър“ на Ватикана обяснява, че присъствието на апостолическия нунций в Киев, въпреки военните действия, означава желание да се сподели страданието на украинския народ: решение, което е част от самата природа на дипломацията на Светия престол.

Ваше Високопреосвещенство, кои са областите, в които дипломацията на Светия престол се движи, за да помогне да се сложи край на тази война и да се установи мир?

Дипломацията на Светия престол се ръководи и оживява преди всичко от инициативата на Светия отец с неговите молитви и изказвания, както на общите аудиенции, така и богородичната молитва Ангел Господен всяка неделя, и преди всичко с призивите за мир в Украйна. И ние го следваме, имайки предвид жестокостта на тази война, която продължава с цената на толкова много жертви, толкова много загинали, толкова много ранени хора, разпръснати семейства. Това е, което се опитваме да правим, като винаги поддържаме определена готовност към участниците за евентуални преговори, които трябва да сложат край на тази ужасна война. Мисля, че това е нашата роля. Докато за самата Украйна и за много други е трудно да говорят за диалог и мир, за помирение, това е нещо, което Църквата, Светият престол и Светият отец могат и трябва да направят, и това е фундаментално: да се поддържа мечтата за мир., В този момент на страдание, разбираме трудностите и желанието на мнозина за мир, но някой трябва да го направи, защото в крайна сметка тази ужасна война ще има край и се надяваме това стане скоро.

От гледна точка на дипломатическите действия на Светия престол, кои са аспектите, които правят войната в Украйна особена в сравнение с други войни?

Първо трябва да кажем, че това е война в Европа. Ние, европейците, след опита от Втората световна война си мислехме, че никога повече няма да има война и сега виждаме реалността. Това е важно. Тогава това е война между две държави, които споделят дълга история, много културни аспекти и не по-малко религиозно измерение. Така че това прави тази война особено проблематична. Всички войни са ужасни, но тази война ни изправя пред ситуация, която е много трудна за всички нас, защото макар да признаваме сериозността на действията на Русия, ние виждаме, че Русия е много важна страна, страна с дълга история и в накрая трябва най-накрая да изградим отново мир, отношения с тази Русия в бъдеще.

През май миналата година посетихте Украйна, какво значение имаше това посещение за вас?

Това посещение оказа много дълбоко въздействие върху мен. Когато се докосне страданието на един народ, когато се види, както видях в Буча и други страни, фактите, истината за войната, страданието на хората, това не може да не окаже много дълбоко въздействие. Когато докоснеш раните на този народ, това те променя завинаги, това не е нещо теоретично или новина в новинарския блок: това е истина, страданието на един народ. Така се случи и с мен. Това посещение ме промени дълбоко, виждайки страданието, но виждайки също смелостта на хората, както и сложността на ситуацията.

Ваше Високопреосвещенство, от първия ден на войната апостолическия нунций в Украйна архиепископ Висвалдас Кулбокас беше един от тримата дипломати, които останаха да работят в Киев. Как се взе това решение и какво значение имаше за Светия престол фактът, че папският представител остана там?

В действителност, такова решение никога не е взето, а бе спонтанно. Всички сме много горди с монс. Висвалдас, който изпълнява тази мисия заедно със своите сътрудници с голяма смелост, с голяма решителност. Това е част от традицията на нашата дипломация. Кардинал Дзенари в Дамаск също остана и е вече в Сирия повече от десет години, въпреки войната. Това е част от нашата традиция, защото нашият ангажимент не е политически, в чисто дипломатически смисъл, а ангажимент към един народ, една Църква. Можем да кажем, че идеята да се остане в страната, споделяйки страданието на един народ, е част от нашата дипломация. Папата не иска да налага жертви и страдания на хората, но иска този дух на солидарност, тази лична близост да се прояви чрез неговите представители.

Пред продължаващата агресия, как смятате, че украинският народ може да се стреми към мира за който папа Франциск продължава да призовава?

Не се съмнявам, че всички украинци мечтаят за мир, това е нормално. Когато бащите и майките на семейства гледат децата си, те се надяват, че могат да растат в мирна държава. Те трябва да поддържат тази мечта, въпреки страданията, въпреки трудностите, въпреки очевидно толкова болезнените отношения, в този момент, с Русия и с руснаците. Въпреки това, те също трябва да запазят - може би дори като си спомнят годините на свобода, годините на мир, които страната преживя след своята независимост - те трябва да гледат към бъдещето с известен оптимизъм, опитвайки се вече да мислят за възстановяването на тази страна. Ще има много за възстановяване и за помиряване в страната.

(dg/vatn)