Кръстният път на Колизеума: гласове на мира в свят на война

Свидетелствата идват от земи, наранени от бомби, изстрели, ракети или от братоубийствена омраза. Те са на мъже и жени, млади и стари, родители или богопосветени. Тези свидетелства ще придружават 14-те молитвени спирания на 7 април вечерта на римския Колизеум. Медитациите са извлечени от свидетелства от цял ​​свят. Затова, папа Франциск определи темата на тазгодишната медитация „Гласове на мира в свят на война“. За различните части на земното кълбо са избрани по-големите региони, в случая на Европа се споменават двата народа, украински и руски, тъй като войната, избухнала миналата година, е конфликт, който постоянно е в центъра на вниманието на папата. .

„Решение“ за мир в Светата земя

Пътят на Кръста започва в Светите земи, където „изглежда насилието е единственият ни език“. В този контекст, „зареден с омраза и негодувание“, призивът е да се вземе „решение“ за мир. Следва молитвата: „Когато осъждаме нашите братя безапелационно“ и „когато затваряме очите си за несправедливостта: Озари ни, Господи Исусе!“.

Кръстният път на мигрант от Западна Африка

Сърцераздирателно е свидетелството на западноафрикански мигрант, който разказва своя „кръстен път“, белязан от лишаване от свобода и изтезания в Либия и прекосяване на морето с гумена лодка със 100 души: „Всяка вечер питах Бог защо: защо хора като нас ни смятат за врагове?”. Молитвата е: „Избави ни, Господи Исусе, от прибързани присъди и от унищожително бърборене“.

„Паданията“ на младежите на Централна Америка

Медитацията на III молитвено спиране е тази в която Исус пада за първи път. Млади хора от Централна Америка също говорят за падания: "мързел", "страх", "униние" и "празни обещания за лесен, но мръсен живот, изграден от алчност и корупция". „Твърде много семейства продължават да скърбят за загубата на децата си“,  пишат младите африканци и издигат молитвата: „Издигни ни, Господи Исусе, от нашето бездействие“, „тъга”, „падания”, а също и от мисленето, че да помагаме на другите не зависи от нас”

Майка от Южна Америка, която помага за предотвратяване на инциденти в мини

Гласът на майка от Южна Америка, станала жертва на партизанска бомба през 2012 г. Но по-големия ужас е да види 7-месечната си дъщеричка с парчета стъкло, забити в малкото й лице. „Какво трябва да е било за Мария да види лицето на Исус подпухнало и окървавено!“. Молитвата е: Позволи ни , Господи Исусе ,  да Те познаем в обезобразеното лице на страдащите!“.

Жертви на "омраза" в Африка, Южна Азия и Близкия изток

Трима мигранти от Африка, Южна Азия, Близкия изток преплитат своите истории: те са различни, но обединени от това, че са жертви на омраза. Преживяното от тях „никога няма да се забрави...". Оттук и молба за Божията прошка, защото „ние Те презряхме в нещастника“ и „Те пренебрегнахме в нуждащите се от помощ“.

Свещеник, измъчван по време на войната на Балканите

По време на войната на Балканите, един енорийски свещеник е депортиран в лагер без храна и вода: „Заплашваха, че ще ми изтръгнат ноктите, ще ме одерат жив“. Веднъж той моли пазач да го убие, но една мюсюлманка му донася храна и помощ: "Това беше за мен като Вероника за Исус". Молитвата е: „Дари ни с Твоя поглед, Господи Исусе“,  за да се грижим за онези, които страдат от насилие“ и „да приемаме онези, които се разкайват за злото“.

Надеждите на две момчета от Северна Африка

Двама юноши от Северна Африка, Джоузеф (16) и Джонсън (14), които са живели в лагери за разселени лица, казват, че искат да учат и да играят, но нямат нито място, нито възможности: „Бих искал да кажа на световните лидери:  мирът е добър, войната е лоша". Тяхната молитвата е: „Господи Исусе,  направи ни силни в усилията за изграждане на мостове на братство!“.

Хората от Югоизточна Азия, които "обичат мира"

Верните от Югоизточна Азия също говорят на света: „Ние сме хора, които обичат мира, но сме смазани от кръста на конфликта...“. Жените дават сила, като монахинята, която „коленичи пред оръжията“. Тяхната молитва е: , Господи Исусе, обърни сърцата на безскрупулните търговци на оръжия!“.

Монахиня, която преподава ценности на децата в Централна Африка

Една монахиня от Централна Африка разказва за ужасната сутрин на 5 декември 2013 г., когато бунтовниците нападат нейното селище: „Сестра ми изчезна и повече не се върна“. Тя викаше: "Защо?" Но от Бога  тя почерпи сили да обича: „Всичко минава, освен Бог“. „Изцели ни Господи от страха да не бъдем „неразбрани“ и „забравени“.

Свидетелствата на млад украинец и млад руснак

В десетото молитвено спиране на медитациите, участват млад украинец и млад руснак. Първият разказва за бягството от Мариупол в Италия, като баща му е блокиран на границата. „Семейството ми реши да се върне в Украйна. Тук положението продължава да е тежко, има война от всички страни, градът е разрушен”. Младият руснак казва, че се чувства "лишен от щастие и мечти за бъдещето". По-големият брат почина, бащата и дядото вече не са известни: „Всички ни казваха, че трябва да се гордеем, но вкъщи имаше само толкова много страдание и тъга”. Те молят Господ за пречистване от „озлоблението“, „омразана“, „насилствени думи и реакции“, „нагласи, които създават разделения“.

„Голготата” на младеж от Близкия изток

Своето страдание споделя и момче от Близкия изток, което от 2012 г. насам преживява война, която става „по-ужасна всеки ден“. Избягал е с родителите си: „Още едно изпитание...”. Неговата молитва е: „Изцели ни, Господи Исусе“ от „затварянето“, „изолацията“, „недоверието и подозрението“.

Майка от Западна Азия, загубила сина си, но не и надеждата

Думи на надежда идват от жена от Западна Азия, която е видяла малкия си син да умира под минохвъргачен снаряд заедно със своя братовчед и съседка: „Вярата ми помага да се надявам, защото ми напомня, че мъртвите са в ръцете на Исус“ . Тя моли Христос: „Научи ни” да „прощаваме, както Ти си ни простил”.

Спомен за посестрима, убита в Източна Африка

Монахиня от Източна Африка преживява отново смъртта на своята посестрима, убита от терористи в деня, в който нейната страна празнува Споразумението за независимост. "Денят на победата се превърна в поражение". Въпреки това, Христос ни уверява в „нашата истинска победа“. Нейната молитва е: „Ти, който със смъртта си унищожи смъртта: смили се над нас, Господи Исусе!”.

Южноафрикански момичета, които прощават на бунтовниците

Тринадесетото молитвено спиране е посветено на момичета от Южна Африка, отвлечени и малтретирани от бунтовниците: „Съблечени от дрехи и достойнство, живеехме голи, за да не избягаме“, пишат в писмото до папата след като са избягали. Тяхната молитва е: "В името на Исус им прощаваме всичко, което ни причиниха". „Пази ни, Господи Исусе“ в „опрощението, което обновява сърцето“.

14 "благодаря"

Кръстният път завършва с молитва за „14 благодарности“ към Господ: „Благодарим ти за светлината, която запали в нашите нощи и като помири всяко разделение, направи всички ни братя“.

(dg/vatn)