Добрият самарянин, вдъхновение за християните в социалните мрежи

Документът „Към пълното присъствие“ има за цел да насърчи общ размисъл върху участието на християните в социалните медии, които стават все по-голяма част от живота на хората. Вдъхновен от притчата за Добрия самарянин, документът възнамерява да инициира споделен размисъл за насърчаване на култура на „любящ ближен“ също и в цифровата сфера. В контекста на социалните медии, където хората често са едновременно потребители и стоки, този пастирски документ търси отговор, основан на вярата. Този отговор започва с „разпознаване на стимулите, които получаваме и с внимателно слушане“. Вниманието, заедно с чувството за принадлежност, реципрочност и солидарност, са стълбовете за изграждане на чувство за единство, което в крайна сметка трябва да укрепи местните общности, правейки ги способни да станат двигатели на промяната. „Като станем „тъкачи на общение“ чрез творчеството на любовта, можем да се насочим към нови модели на общуване, изградени върху доверие, прозрачност и приобщаване, като се научим да присъстваме в Божия стил и да носим знака на свидетелството“.

Клопките по „цифровите пътища“

Дигиталната революция със сигурност създаде възможности, но поставя много предизвикателства. Документът посочва и някои клопки, които трябва да избягваме, по „цифровите пътища“: свеждането на индивидуалните потребители до „стоки“, както и  създаването на „индивидуални пространства“, които насърчават екстремно поведение. Също така предупреждава, че онлайн средата е пътуване, в което мнозина са били маргинализирани и наранени. Това подтиква християните да се запитат: как можем да направим цифровата система място за споделяне, сътрудничество и принадлежност, основано на взаимно доверие?

От осъзнаване до истинска среща

Да станеш „ближен“ в средата на социалните медии започва с желанието да изслушваш, със знанието, че онези, които срещаме онлайн, са истински хора, се казва в документа. Дори в среда, характеризираща се с „информационно претоварване“, това отношение на внимателно слушане и откритост на сърцето ни позволява да преминем от простото възприятие на другия към автентична среща. Можем да започнем да разпознаваме нашия цифров ближен, осъзнавайки, че страданието му ни засяга. Нашата цел е да изградим не просто „връзки“, а срещи, които се превръщат в истински взаимоотношения и укрепват местните общности.

От личната среща към общността

По „дигиталните пътища“ можем да срещнем други, различни от нас, или с безразличен зрителски дух, или с дух на подкрепа и приятелство. Във втория случай ние - които понякога сме Добрият самарянин, а понякога ранения - можем да започнем да допринасяме за заздравяването на раните, създадени от токсичната цифрова среда. Трябва да възстановим дигиталните пространства, така че да станат по-хуманни и по-здравословни среди. В същото време можем да помогнем тези среди да насърчават истински общности, основани на тази въплътена среща за тези, които вярват в Словото, станало плът.

Отличителен стил

Християните внасят особен „стил“ в социалните медии, стил на споделяне, който води началото си от Христос, Който ни възлюби и даде Себе Си за нас със Своите думи, Своите действия, Своята душа и Своето тяло, посочва документът. Той ни научи, че истината се разкрива в общението и че общуването също произтича от общението, тоест от любовта. Присъствието на християни в дигиталните медии трябва да отразява този стил, да предава истинска информация по творчески начин, по начин, който се ражда от приятелство и изгражда общност. Този стил ще използва истории; ще упражнява онлайн влиянието си отговорно, тъй като християните стават „тъкачи на общение“; то ще бъде рефлексивно, а не реактивно; да бъдат активни в насърчаването на дейности и проекти, които насърчават човешкото достойнство; ще бъде синодален, помагайки ни да отворим сърцата си и да приветстваме нашите братя и сестри.

Християнско сведетелство в дигиталния свят

Това присъствие на християни в социалните медии също ще носи знака на свидетелство. Християните не са в дигиталното пространство, за да продават продукт или да извършват прозелитизъм, а по-скоро да свидетелстват. Тоест, те са там, за да потвърдят с думите и живота си това, което някой друг - Бог - е направил, създавайки общение, което ни обединява в Христос. Независимо дали християните се оказват понякога наранени, понякога Добрия самарянин или и двете, случайните им срещи в платформите на социалните медии се превръщат в срещи с ближен, чийто живот ги засяга, и следователно с Господ. По този начин комуникацията предлага вкус на общението, което има своите корени в Светата Троица и което е нашата истинска „обетована земя“.

„Ако смятаме, че всичко е наистина взаимосвързано, това означава, че технологите не са другаде, а сред нас и инструментите с които разполагаме ни помагат да станем "тъкачи на общение" и изградим такава общност“. Това каза префектът на ведомството за комуникация на Светия престол Паоло Руфини по време на пресконференцията.  „Темата за енориите и базисните общности трябва да бъде вплетена в реалността и дигиталното като едно цяло. Всички езици, които са ни достъпни, трябва да ни помогнат да комуникираме тази реалност. Не можем да се задоволим с общности, които живеят само в едно измерение: изграждането на такава човешка общност засяга всички нас, трябва да преоткрием това, което ни обединява като човечество, а не да разчитаме на технологията, сякаш е магическо решение".

„Вместо да се безпокоим колко силно е виртуалното, трябва да се тревожим повече за това дали времето, обичта, прегръдката, споделената реална реалност са в целия си потенциал“, каза монс. Лусио Руис, секретар на Ведомството за комуникация на Светия престол: „Трябва да обогатим реалността: днес сме свидетели повече на цифрово развитие за сметка на обедняване на реалността, където липсва прегръдката, обичта и времето“.

За сестра Натали Бекар, заместник-секретар на Синода на епископите, „хората искат релационна църква. Трябва да поставим взаимоотношенията в центъра на пасторската грижа и за да бъдем във взаимоотношения днес, не е възможно да забравим ролята, която играе мрежата“. Според дон Вероника Донатело, „това е пророческо време. Дори енорията е призвана да се преоткрие: ние сме в ново време и вече го живеем. Предизвикателството не е да играеш защита".

(dg/vatn)