Кард. Паролин: епископът е добър покровител, предупреждава за всяка опасност

Амедео Ломонако – Маня Кавалджиева – Ватикана

Какво е призванието на епископа? Този ключов въпрос придружи проповедта на кардинал Пиетро Паролин по време на светата литургия за епископското ръкополагане на монсеньор Джан Лука Перичи, назначен от папата на миналия 5 юни за апостолически нунций в две африкански страни: Замбия и Малави. Епископът, каза държавният секретар, е призован по-специално да „благовести на бедните“, „да изцелява съкрушените по сърце“ (Ис. 61, 1).

Епископът предупреждава обществото за всяка опасност

Епископът е „знак на Христос“, каза още кардинал Паролин, като припомни казаното от папа Франциск по време на апостолическото му пътуване в Канада: „И именно защото сме знак на Христос, апостол Петър ни насърчава: пасете стадото, водете го, не го оставяйте да се изгуби, докато се занимавате с вашата работа. Грижете се за него с отдаденост и нежност”. Епископът, подчерта кардиналът, е като „добър покровител“, който, като гледа внимателно хоризонта, „предупреждава обществото за всяка приближаваща опасност“. Добър покровител, който да казва, че „слушането на Божието Слово, молитвата, тайнствата, смирението и милосърдието, са мощните оръжия, с които да се преодолее всяко препятствие и да се поддържа братска сплотеност и жива надежда“.

С поглед към Добрия Пастир

В своята проповед, кард. Паролин посочи, че „епископът е призван да насочва погледа си към „сърцето на Исус, което пламти с безкрайна любов“, към Добрия Пастир, „готов да даде живота си за своите овце” и „да не бяга от вълците”. Епископът, добави кардиналът, е призован да насочва цялото си внимание „към това сърце, което блести и излъчва милосърдие“, към този „източник на милосърдие“, който не отхвърля никого и предлага на всички „щастлива вест за истинско освобождение“. Поканата, която епископът трябва да приеме, е тази „да преобрази  напълно всяка привързаност на сърцето и да я предаде на Бог“.

Епископът, посочи още държавният секретар, е призован „да покаже сладостта на Христовото иго, за да свали тежкото иго на греха от плещите на поверения му народ“.

Да разнася словото на папата

Накрая, кардинал Пиетро Паролин припомни конкретната задача, поверена на монсеньор Перичи: „словото на папата да стига до църквите и правителствата“ на държавите, в които е изпратен. Но също така да бъде „неуморен деятел на мира в този свят, измъчван от войни и кървави конфликти“ и да насърчава защитата на „основните права на човешката личност, често застрашавани от идеологии, които ги манипулират в името на хуманизма, който, всъщност, вече няма нищо хуманно“. Но също и да бъде „истински мост, в състояние да представлява нуждите, проблемите, надеждите и страховете на отделните поместни Църкви, на универсалната Църква, като ги накара да усетят бащинската загриженост на приемника на апостол Петър“.

Монсеньор Перичи постъпи на дипломатическа длъжност към Светия Престол на 1 юли 2001 г. и  е работил в апостолическата нунциатура в Мексико, Хаити, Малта, Ангола, Бразилия, Швеция, Испания и Португалия.