Паролин: Бенедикт XVI, пастир и учител на вярата, ярък и смел пример за диалог
Микеле Равиар – Ватикана
Една нагласа „да се движиш летейки високо с двете отворени крила на разума и вярата, но винаги със смирение, усилие и постоянство“. Това е наследството, „живо и плодотворно в бъдещия път на Църквата", което Бенедикт XVI оставя след по-малко от година от смъртта си. Това беше подчертано от ватиканския държавен секратар кардинал Пиетро Паролин по време на церемонията за връчването, в Апостолическия дворец във Ватикана, на наградата „Ратцингер 2023“, първо издание след смъртта на почетния папа. „Пастир и учител на вярата“ и „ярък и смел пример за диалог“, го определи кардинал Паролин, който припомни неговата учителна власт, „характеризирана от осъзнаването на културната и духовната ситуация на света”, на напрежението между народите и между човека и творението.
Приемственост с Франциск
Теми и проблеми, припомни Паролин, за които Бенедикт XVI даде приноса си, за да се разберат техните дълбоки причини и чието развитие – като например енцикликата Caritas in Veritate и нейното влияние върху Laudato si' и Fratelli Tutti - е в силна приемственост с учението на Франциск. Водач и за справяне с кризата на сексуалното насилие от членове на духовенството - припомни държавният секретар, „сериозността на което той вече беше видял като кардинал префект и с което трябваше да се справя през целия си понтификат“. „Той го направи – открои Паролин – със съкровено страдание, но и със смирено уважение към жертвите и към истината, ориентирайки Църквата по пътищата на слушане, справедливост и строгост, обръщане и превенция“. Той видя същественото „с ред и яснота - каза още ватиканският държавен секретар - до „нарастващата крехкост на старостта, преживяна в молитва“. Самият жест на отказ бе определен от Паролин като „възхитителен синтез на ясна и разумна визия за ситуацията, на отговорност при упражняването на управление и на смирение пред Бог и хората“.
Бланко Сарто: Чух музиката на Моцарт на богословието
Носителите на тазгодишната награда Ратцингер, която се присъжда всяка година от 2011 г. насам от едноименната фондация на Ватикана на „учени, отличили се с особени заслуги в публикации и/или научни изследвания“, са испанците Пабло Бланко Сарто и Францеск Торалба Росело.
За първия, богослов от Университета на Навара, кардинал Луис Ладария, почетен префект на Ведомството за доктрината на вярата, припомни тома от 2011 г. „Богословието на Рацингер“, където „един поглед е достатъчен, за да се добие представа за ширината от мислите на Ратцингер: Красота, литургия, Църква, човек, вяра, любов, служение, Мария, Исус Христос”. „Ако той беше Моцарт на богословието, мисля, че слушах тази музика“, каза професор Бланко Сарто, който посвети голяма част от изследванията си в задълбочаването на мисълта на папата богослов. „Това, което ме порази – каза той – е жизненото, екзистенциалното и херменевтичното измерение на неговата мисъл“, заедно с реализма и „напълно достъпния език“.
Францеск Торалба Росело: той разшири понятието за разума
През годините, припомни кардинал Джанфранко Равази, почетен председател на Папския съвет за култура, наградата Ратцингер разшири своето измерение от богословието до изкуствата, правото, социологията и философията, всички области, засегнати от мисълта на почетния папа. Наградата на философа Францеск Торалба Росело, професор в университета Рамон Лул в Барселона, трябва да се разбира в този смисъл. Ратцингер разшири понятието за съвременния разум, каза носителят на наградата, „добавяйки мярката на дарбата и безвъзмездността“. За Бенедикт разумът не може да бъде сведен само до проверимото и експерименталното. Цялата метафизика би била изключена изключена, докато вярата и разумът са основни за изграждането на утрешния ден.
Ломбарди: той ни научи да търсим и намираме истината
„Йозеф Ратцингер никога не е възнамерявал да изгради своя собствена система на мислене или да създаде своя собствена школа, но той ни научи да търсим и намираме истината със силата на разума и светлината на вярата, като винаги държим разума „отворен“ в диалог между хората , дисциплините и великите религиозни традиции“, обясни при откриването отец Федерико Ломбарди, президент на Фондация Рацингер. „В такова драматично време, в което живеем – продължи отец Ломбарди – самото достойнство на човека и смисълът на неговия живот и неговото битие в света са поставени на изпитание в основата си“ и в този смисъл папата Ратцингер „беше напълно наясно с възможностите и рисковете по пътя на човечеството, както и с мисията на Църквата за неговото спасение. Той ни отвежда да влезем със смирение и смелост в най-дълбокото ниво, за да намерим и преоткрием солидни и незаменими общи опорни точки“.
Молитва на гроба на Бенедикт XVI и аудиенция с Франциск
Ломбарди припомни и срещите, предшествали церемонията по награждаването. Сутринта присъстващите на церемонията се събраха за молитва във Ватиканската крипта, близо до гроба на Свети Петър и гроба на Бенедикт XVI. „Заедно помолихме Господ – подчерта президентът на Фондацията – да го възнагради за неговото служение, но и неговото духовно и културно наследство да продължава да дава безценни плодове за Църквата, за нас и за благото на човечеството. Смятаме, че е задължение да култивираме не само в културни размисли, но и в духовно общение и молитва, чувството за живото и вдъхновяващо присъствие на този наш велик учител и пастир“. След това наградените бяха приети от папа Франциск.
На 29 ноември, в Папския Григориански университет се проведе първата среща от проекта за изследване на „Наследството на Бенедикт XVI“; той ще приключи следващата пролет в Индиана, Съединените щати, където се намира Центърът „Де Никола“ на Университета на Нотр Дам, който организира събитието и се присъединява към мрежата от университети, които си сътрудничат с Фондацията.
svt/ vatn