Общо 37 години затвор за подсъдимите във Ватиканския процес
Ватикан нюз
Кардинал Анджело Бечу беше осъден на 5 години и 6 месеца затвор, глоба от 8 хиляди евро и лишаване от право да заема обществена длъжност. Сурова присъда, която със сигурност ще бъде обжалвана от адвокатите, убедени в „пълната невинност на кардинала“, и която засяга само част от оспорваните престъпления и до голяма степен преквалифицирани от Ватиканския съд.
В края на заседание, продължило около четири часа, след като откри 86-та аудиенция и благодари на всички за сътрудничеството и повтори важността на дебата в съдебната зала, президентът на Ватиканския съд Джузепе Пинятоне прочете присъдата, която в действителност има много оправдателни присъди и много преквалифицирани обвинения. Присъдата оправдава напълно само монсеньор Мауро Карлино, секретар на кардинал Бечу, и който след това беше извикан от архиепископ Едгар Пеня Пара, наследник на Бечиу като заместник, за да му помага в разрешаването на проблема с инвестициите в недвижими имоти в Лондон.
Преди да навлезем в подробности по проблемите, нека да разгледаме присъдите.
Присъдата
Рене Брюелхарт и Томазо Ди Руца, съответно президент и директор на Органа за финансова информация по време на оспорваните факти, получиха само глоба от 1750 евро. Енрико Красо, брокерът, който първо от името на Credit Suisse, а след това и в други качества управлява средствата на Държавния секретариат на Ватикана, е осъден на седем години лишаване от свобода и глоба от 10 000 евро е постоянна забрана за заемане на обществена длъжност.
Рафаеле Минчоне, на когото беше поверен фондът, който след това беше използван за закупуване на акции в лондонския имот, беше осъден на пет години и шест месеца затвор, осем хиляди евро глоба и постоянно лишаване от право да заема обществена длъжност.
Фабрицио Тирабаси, административен служител на Държавния секретариат, който беше въвлечен от своите началници в преговорите, е осъден на седем години и шест месеца затвор, глоба от десет хиляди евро и постоянна забрана за заемане на обществена длъжност.
Никола Скуилаче, адвокат, участвал с Джанлуиджи Торзи в продажбата, има условна присъда от една година и шест месеца.
Джанлуиджи Торзи, брокерът, който пое управлението на имотните дялове от Минчоне от името на Държавния секретариат, е осъден на шест години затвор, глоба от 6 хиляди евро, постоянно лишаване от право да заема обществени длъжности и е подложен на специален надзор за една година.
Чечилия Мароня, самозваната „таен агент“, която получи награда от 500 хиляди евро за операция по освобождаването на монахиня, отвлечена в Мали и която според прокуратурата е използвала за себе си, е осъдена на 3 години и 9 месеца в затвора с временна забрана да заема обществени длъжности за същия период.
Компанията на Мароня, Logsic Humanitarne Dejavnosti D.O.O. ще трябва да плати глоба от 40 хиляди евро и има забрана да преговаря с държавни органи за две години.
Освен това Съдът разпореди конфискация равностойна на сумите, съставляващи съвкупността от оспорваните престъпления, на обща стойност над 166 000 000 евро. Подсъдимите бяха окончателно осъдени заедно и поотделно да заплатят обезщетение в полза на гражданските страни на стойност общо над 200 000 000,00 евро.
Откъде се тръгна?
Ето кои бяха десетте обвиняеми и свързаните с тях искания за присъда: кардинал Анджело Бечиу (7 години и 3 месеца), финансистът Рафаеле Минчоне (11 години и 5 месеца), брокерът Джанлуиджи Торзи (7 години и 6 месеца), управителят на Credit Suisse Енрико Красо (9 години и 9 месеца), служителите на Държавния секретариат монсеньор Мауро Карлино (5 години и 4 месеца) и Фабрицио Тирабаси (13 години и 3 месеца), Рене Брюелхарт (3 години и 8 месеца) и Томазо Ди Руца (4 години и 3 месеца), адвокатът Никола Скуилаче (6 години), самозваният таен агент Чечилия Мароня (4 години и 8 месеца).
Трите части на процеса
Процесът е разделен на три основни части. Първата се отнася до инвестицията на Държавния секретариат в акции на луксозна сграда в Лондон. След като реши да не участва с инвестиция в петролна платформа в Ангола, Държавният секретариат дава на брокера Рафаеле Минчоне управлението на фонд, използван за закупуване на акциите на сграда в развитие. След това той дава същите акции под управление на брокера Джанлуиджи Торци, който - първоначално без да знае за Държавния секретариат - запазва за себе си единствените акции с право на глас и следователно пълен контрол върху сградата. Накрая той взема цялата сграда, която наскоро беше препродадена.
Втората част се фокусира върху приноса, даден от Държавния секретариат на Каритас от Озиери за разработването на проект на кооператива SPES, председателстван от брата на кардинал Бечу. Обвинението срещу Бечу е за присвояване.
Третата част се отнася до самозваната геополитическа експертка Чечилия Мароня, наета от Държавния секретариат, за която се твърди, че е използвала пари, платени ѝ за предполагаеми операции по спасяване на заложници (като тази на колумбийската монахиня Чечилия Нарваес, отвлечена в Мали) за лични цели.
