Ватикански музеи: Рождество Христово в изкуството
Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана
Първите представяния на Раждането на Исус предшестват живата сцена на Рождество Христово, поставена точно преди 800 години, на Коледа 1223 г., от Свети Франциск Асизки в град Гречо, близо до град Риети. Наистина, първите християни са чествали Въплъщението на нашия Господ. За това свидетелства от една от първите сцени на Рождество Христово, изобразена на саркофаг от IV век и съхранявана във Ватиканските музеи: върху камъка са издялани фигурите на Младенеца в яслата, вола, звездата и Дева Мария.
Посещение за всички
Сестра Емануела Едуардс, ръководител на Службата за образователни дейности на папските колекции, илюстрира археологическата ценност, съхранявана в музея „Пио Кристиано“. Монахинята пред-премиерно ни показва специалната обиколка, която папските музеи посвещават на Рождество за втора поредна година само на 9, 16 и 23 декември. Инициатива, предназначена за всички без изключение: за семействата с деца, за туристи и поклонници, за хора със сензорни, двигателни и интелектуални затруднения.
Евангелизаторско дело
„Специалните музейни посещения за Рождество Христово“, обяснява сестра Едуардс, „започнаха миналата година и получиха много положителни отзиви. Повечето посетители казаха, че ги намират за много полезни при подготовката на Светата Коледа“. „Това, което най-много ме трогна“, казва още сестрата, „бе реакцията на децата, които с ентусиазъм научиха за произхода на героите, изобразени в сцената на Рождество Христово. Някои от тях за първият път се натъкваха на библейските разкази за раждането на Исус. Турът наистина се оказа евангелизаторско дело!“.
Рождество, Кръстът и Изкуплението
Посещението, на италиански или английски език, разказва за различните начини, по които сцената на Рождество е била представяна през вековете. Освен ранното християнско изкуство, голямо пространство е посветено на шедьоврите на Ватиканската художествена галерия. Сред многото картини, погледът ни грабва безценната и изключителна творба „Поклонението на овчарите“ от художника Бартоло ди Фреди от ХIV век: „в това произведение“, отбелязва сестра Емануела Едуардс, „Исус не е положен в ясла, а в саркофаг, увит в плащеница. Богородица е облечена в черно, сякаш е в траур. В тази сцена е нарисувана сянката на Кръста, тъй като нашият Господ е роден, за да умре за Изкуплението на света. Следователно в тази интересна творба има радост, обагрена с тъга. Ние сме призовани да разсъждаваме върху факта, че Младенецът има мисия и небето, представено от ангелите, се радва на това събитие".
Светлина, която огрява света
Посещението продължава в прекрасната Галерия с гоблените, където върху фина тъкан е изобразено друго Поклонение на овчарите. То е от школата на Рафаело и творбата е изработена в работилницата на фламандския майстор на гоблени Питер ван Алст от Брюксел през ХVI век. Сцената е интимна, семейна: „свети Йосиф“, отбелязва ръководителката на Службата за образователни дейности на Ватиканските музеи, „показва детето Христос на своите смирени посетители. Овчарите, от своя страна, носят своите обикновени подаръци на Младенеца. Христовата светлина осветява цялата ясла: Той е източникът на светлина в сцената, защото, както четем в Евангелието на свети Йоан, Той е светлината на света".
Живи страници от Писанието
Обиколката, в кресчендо на красота, която завършва в Сикстинската капела, ни помага да навлезем в мистерията на Рождество, в което Бог стана плът в най-прекрасното от чедата на човечеството. „Свети Франциск, преди много векове“, си спомня монахинята, „използва „реално“ или артистично показване на първото Рождество, за да ни помогне да разберем действителността на раждането на Христос. Оттогава нататък, творците се стремят да ни въведат в яслата, за да можем да разсъждаваме върху Евангелието, докато го съзерцаваме с нашите очи в техните шедьоври. По този начин тези творби стават живи страници от Писанието, помагайки ни да размишляваме върху разказа за раждането на Господа”.
Участници в Рождество, а не само зрители
Това, което ни казва сестра Емануела Едуардс, е наистина вярно: съзерцавайки изкуството във Ватиканските музеи, ние също ставаме участници, а не само зрители на мистерията на Въплъщението и можем да се запитаме: „какво щяхме да направим на мястото на пастирите? ... на влъхвите?" „Предлагайки това посещение, аз съм мотивирана от възможността да допринеса за възвестяването на чудото на Господното идване на посетителите на музеите, през това Рождество, така че те също да бъдат докоснати от Младенеца от Витлеем. Освен това честваме този празник, за да отдадем слава на Бога, като Му благодарим за Христовия дар за целия свят. „Чрез изкуството – заключава Едуардс – събитията от раждането на Господа навлизат реално в умовете и сърцата ни, като по този начин допринасят тази мистерия да стане главна не само за вярата, но и за нашия живот“.
