Отворени за тайната, грижейки се за вярата на обикновените хора
Андреа Торниели
„Учителната власт на Църквата защитава вярата на обикновените хора… това е нейната демократична задача. Тя трябва да даде глас на тези, които нямат глас“. Идват на ум тези думи на кардинал Йозеф Рацингер, след края на прочита на нормите относно предполагаемите свръхестествени явления, публикувани от Ведомството за доктрината на вярата. Документ, който отразява пасторалния подход, характеризиращ понтификата на Франциск и който беше необходим за преодоляване на трудности, задънени улици и открити противоречия, възникнали през последния половин век, дори с противоположни изказвания за едно и също явление.
Вярата на обикновените хора е защитена преди всичко, защото текстът ясно повтаря, че Откровението завършва със смъртта на последния апостол и че никой вярващ не е длъжен да вярва във видения или други предполагаеми свръхестествени явления, дори ако те са продължили векове, одобрени от църковните власти и изрично обявени за свръхестествени. В същото време се признава, че в много случаи тези изключителни прояви са причинили изобилие от духовни плодове и растеж във вярата и следователно авторитетът на Църквата не трябва да има a priori отрицателна преценка, сякаш за да се явят Бог или Дева Мария имат нужда да бъдат упълномощени от някоя курия или ватиканско ведомство
Освен това е много ясно намерението да се защити вярата на обикновените хора от илюзии, фанатизъм, измами, религиозни маркетингови явления, както и от манията да се преследва това или онова апокалиптично послание и в крайна сметка да се забрави същността на Евангелието.
Това, което също е впечатляващо, е изборът да не се иска да се стига - освен в много редки случаи, които пряко включват авторитета на Наследника на Петър - до искания за изявления за автентичност и свръхестественост на феномена. И това също е начин да се защити вярата на Божия народ, оставяйки по-голяма свобода за участие в богослужения и поклонничества, когато няма причини, те да не се препоръчват. Това включва продължаване на изучаването на явленията, подкрепа на ясновидците, без да се оставят сами и по течението (както за съжаление се е случвало) и провеждане на пастирски и катехизисни дейности, които помагат за даването на добри духовни плодове.
Въвеждат се 6 категории на окончателни оценки по предполагаемите явления, вместо 3-те досегашни. Според старите правила от 1978 г. оценката можеше да завърши с изявление за свръхестественост (constat de supernaturalitate), с отрицателно изявление, но отворено за възможни по-нататъшни развития (non constat de supernaturalitate) или с определено отрицателно изявление, когато беше очевидно не-свръхестественото (constat de non supernaturalitate). Сега има по-големи възможности и нюанси, винаги с цел защита на вярата на обикновените хора, и обикновено най-положителната преценка става тази на nihil obstat, разрешение, което не принуждава Църквата да се произнася по свръхестественото, но удостоверява, че преобладават положителните елементи и следователно това е феномен, който трябва да се насърчава.
Случилото се през последните десетилетия също помага да се разбере защо отсега нататък винаги ще се изисква участието на Ведомството за доктрината на вярата и епархийният епископ винаги ще прави изявления в съгласие със Светия престол. Тази мярка се наложи поради противоречивите изказвания в близкото минало и очевидната вече невъзможност тези явления да бъдат ограничени до местно ниво.
