Положителна оценка за явленията на Дева Мария, Мистична Роза

Ватикан Нюз

Ведомството за доктрината на вярата „не откри в посланията, разпространени от Пиерина Джили, елементи, които пряко да противоречат на учението на Католическата църква относно вярата и морала“. Това се чете в публикуваното днес писмо, подписано от префекта Виктор Мануел Фернандес с писменото одобрение на папата и изпратено до епископа на Бреша Пиерантонио Тремолада. Става въпрос за набожността към Дева Мария Роза Мистика и посланията, които визионерката Пиерина Джили казва, че е получила от Богородица през 1947 и 1966 г. „Във фактите, свързани с това духовно преживяване - четем отново в писмото – не се срещат дори отрицателни морални аспекти или други критични проблеми. По-скоро можем да намерим различни положителни аспекти, които се открояват в цялостното послание, и други, които обаче заслужават пояснение, за да се избегнат недоразумени“. „Положителната оценка“ за духовното преживяване на Богородица от Фонтанела е въз основа на новите Норми за процедиране при разпознаване на предполагаеми свръхестествени явления, издадени миналия 17 май, според които основното намерение на разпознаването вече не е да се установи възможен свръхестествен характер на феномена, а по-скоро да се оцени от доктринална и пасторална гледна точка какви са плодовете от неговото разпространение.

Смирението на визионерката

В детайлно писмо за Роза Мистика и посланията, получени от Пиерина Джили, Ведомството подчертава преди всичко положителните аспекти, най-важният от които е фактът, че писанията на визионерката „изразяват смирено и пълно доверие в майчините действия на Мария и затова не откриваме в нейните нагласи тщеславие, самодостатъчност или суета, а по-скоро съзнанието, че е била благословена от близостта на красивата Дама, мистичната Роза”. Поради това са цитирани различни текстове от дневниците на Джили, които възхваляват Мария, Розата, подчертавайки нейната красота, свързана с добротата, и в същото време ефектите, които изпитват онези, които я срещат: чувство за недостатъчност, съчетано опит на любов и огромна радост. Ведомството посочва, че „докато възхвалява тази красота на Мария с цялата си обич и възхищение, Пиерина ясно признава, че всичко, което Мария прави в нас, винаги ни ориентира към Исус Христос“. Сред явленията, цитирани в писмото, има и едно на самия Христос, което вдъхва дълбоко доверие на визионерката в Него: „Гледйки Го, почувствах силно привличане към Него, да Го обичам: Той беше толкова добър, красив, милостив! Не мога да намеря думи, за да изразя това, което плени душата ми в Него!... [Господ каза:] „Винаги дръж погледа си прикован върху Мен, за да изследваш и отгатваш какво искам от теб, тоест искам да притежавам изцяло твоите способности, така че винаги да можеш да вършеш дела, вдъхновени от Моята Любов" (27 февруари 1952 г.). Сред посланията на Пиерина има някои, които „изразяват силно чувство за църковно общение“:

„Слушай, Девице моя, откакто Съборът създаде новата литургия, тя е толкова красива, защото се молим заедно“... [Мария продължи, обяснявайки символите, които се явяват при видението]: „Тези топки [отнасящи се до сфери от светлина], които държа в ръцете си, е за да покажа на целия свят символа на Вселенския събор и колко бе угоден на Господа“ (27 април 1965 г.).

Правилният образ на Бог

В дневниците на визионера, обяснява Ведмоството за доктрината на вярата, има и „изрази, които не винаги са адекватни, които изискват тълкуване“. Изрази, които винаги трябва да се четат заедно с току-що подчертаните положителни послания. Това са текстове, в които Дева Мария е представена като посредник, който упражнява един вид „спирачна роля“ в божественото правосъдие и „страшните наказания“. Контекстът, представен от всички послания, пише Ведомството, обаче ясно показва, че „със сигурност няма желание да се предаде образ на Бог или Христос, далечни или безмилостни, които трябва да бъдат „възпряни“ от „посредничество“ на Мария. Както потвърждават още послания, като това: „[Мария каза:] „Моят Божествен Син винаги е готов да накара благодатта на Неговата милост да слезе върху света“ (5 април 1960 г.).

Значението на трите рози

В писмото на префекта до епископа на Бреша четем, че образът на Мария „като посредник „гръмоотвод“, често използван в други времена и наследен също от Пиерина, трябва да се избягва“. Припомня се, че новите правила за разпознаване на предполагаеми свръхестествени явления споменават възможността истинските плодове на Светия Дух понякога да изглеждат свързани с объркан човешки опит и неточни изрази от богословска гледна точка. Освен това Ведомството посочва, че трите рози със значението на „молитва – жертва – покаяние“, подходящи и централни за визионерката и нейния конкретен духовен опит, не трябва „непременно да се смятат за адресирани до всички вярващи“ и следователно е по-добре да се избягва да се представят като „ядрото, центъра или синтеза на Евангелието, което може да бъде само милосърдие, както Новият завет ни напомня на няколко места“.

Исус единственият Изкупител

И накрая, писмото се позовава до изразите, които Пиерина не обяснява: „Мария Изкупление“, „Мария на Благодатта“, „Мария Посредница“ и други подобни. „Трябва да се припомни – заявява Ведомството – че само Исус Христос е нашият единствен Изкупител... В същото време трябва да се поддържа, че само Господ може да действа в сърцата на хората, като дава освещаващата благодат, която издига и преобразява. Сътрудничеството на Мария винаги трябва да се разбира в смисъла на нейното майчинско ходатайство и в контекста на нейната помощ при създаването на нагласи, така че да можем да се отворим за действието на освещаващата благодат“. Тълкувани в тази светлина – завършва писмото – „можем да твърдим, че духовното предложение, което произтича от преживяванията, разказани от Пиерина Джили във връзка с Дева Мария Роза Мистика, не съдържа богословски или морални елементи, противоречащи на доктрината на Църквата“.

Историята на виденията

Явленията на Мария „Мистичната роза“ и „Майка на Църквата“ са свързани с местността Фонтанеле, разположена на юг от Монтикиари, в провинция Бреша. Визионерката е Пиерина Джили, родена в селско семейство, която е работила като икономка и като медицинска сестра в болница и е водила много обикновен живот до смъртта си през 1991 г. на 80-годишна възраст. Мистичните феномени, в които тя е главният герой, обхващат два периода от време: първият датира от 1947 г., когато Богородица се явява на Пиерина, представяйки се с титлите „Мистична роза“ и „Майка на Църквата“. На бялата рокля на Мария, Джили казва, че е видяла и три рози - една бяла, една червена и една жълта - символ на молитвата, покаянието и страданието. Вторият цикъл от видения се случва през 1966 г. във Фонтанеле. Тук, на 13 май, важна Богородична дата, Дева Мария посочва един спицифичен извор на Пиерина, като място за пречистване и източник на благодат. Още през 1966 г. на мястото започва да се изгражда светилище, което не е структурирано като църква, а като открит амфитеатър. От едната страна има параклис за литурги, а от другата - втори, по-малък параклис за защита на извора, посочен при явлението.

Мнението на епископите

През 60-те години на миналия век тогавашният епископ на Бреша Джачинто Тредичи не вярва, че виденията имат свръхестествен произход, а същото отношение имат и неговите наследници. През април 2001 г., в десетата годишнина от смъртта на Пиерина Джили, епископ Джулио Сангуинети назначава свещеник, отговорен за проследяването на култа във Фонтанеле. Впоследствие, на 17 декември 2019 г., Богородичното място бива провъзгласено за „Епархийно светилище на Мистичната роза – Майка на Църквата“. Провъзгласяването а се извършва по време на литургия, предстоятелствана от настоящия епископ на Бреша, получател на писмото от Ведомството.