Публикуван е Работният документ за втората сесия на Синода на епископите
Изабела Пиро – Ватикана
Как да бъдем мисионерска синодална църква? Това е основният въпрос, от който се откроява в Работния документ (Instrumentum laboris) на следващата сесия на Синода на епископите, насрочена от 2 до 27 октомври на тема „За една синодална църква: общение, участие и мисия“, втората от XVI Редовно общо събрание, след това от 2023 г. Документът събира плодовете от миналата година, като ги интегрира с резултатите от други срещи, като международната среща на енорийските свещеници (проведена в Сакрофано, в провинция Рим, от 29 април до 2 май). Тези от десетте изследователски групи, които от името на папата проучиха някои теми, възникнали по време на Синода през 2023 г. Публикуваният днес, 9 юли, Работен документ и представен в Пресслужбата на Светия престол не предлага „готови отговори“, а по-скоро „указания и предложения“ за начина, по който Църквата като цяло може и ще бъде в състояние да отговори „на необходимостта да бъде „синодална в мисията““, т.е. Църква по-близо до хората, по-малко бюрократична, която е дом и семейство на Бог, в която всички кръстени са съотговорни и участват в живота ѝ в разграничаването на различни служения и роли.
Петте части на документа
Документът е структуриран в пет раздела: въведение, основи и три централни части. Въведението припомня пътя, изминат дотук, и подчертава вече постигнатите цели, като широкото използване на синодалната методология на Разговор в Духа. Следват основите (№ 1-18), които се фокусират върху разбирането на синодалността, разглеждана като път на обръщане и реформа. В един свят, белязан от разделения и конфликти, се подчертава, че Църквата е призвана да бъде знак за единство, инструмент за помирение и за изслушване на всички, особено на бедните, маргинализираните, малцинствата, изолирани от властта. „Подобно на луната – четем в Работния докумет – Църквата свети с отразена светлина: тя не може да разбере своята мисия в самореферентен смисъл, но получава отговорността да бъде тайнството на връзките, взаимоотношенията и общението с оглед на единството на цялата човешка раса” (№ 4). Повтаряйки след това, че „синодалността по никакъв начин не води до обезценяване на конкретната власт и конкретната задача, която самият Христос поверява на пастирите“ (№ 8), документът подчертава, че „синодалността не е самоцел“ и припомня тясната връзка между нея и мисията. (№ 9).
Валоризиране на жените в Църквата
Основите също дават достатъчно място (n.13-18) за размисъл върху ролята на жените във всички области на живота на Църквата, подчертавайки „необходимостта да се даде по-пълно признание“ на техните харизми и тяхното призвание. „Бог избра някои жени като първи свидетели и вестители на възкресението“, припомня документа; следователно те „по силата на Кръщението са в състояние на пълно равенство, получават същото изливане на дарове от Духа и са призвани да служат на мисията на Христос“. Следователно първата промяна, която трябва да бъде направена, „е тази на манталитета“, с „обръщане към визия за връзка, взаимозависимост и реципрочност между жените и мъжете, които са сестри и братя в Христос, с оглед на общата мисия“.
Женско участие и отговорност
В някои култури, се чете в Работния документ, „остава силно присъствието на мачизма "; поради тази причина на втората сесия на синода се настоява за „по-широко участие на жените в процесите на църковно разпознаване и във всички фази на процесите на вземане на решения“, заедно с „по-широк достъп до отговорни позиции в епархиите и църковните институции“, както и в семинариите, в институтите, в богословските факултети и „в ролята на съдия в каноничните процеси“. Предложенията се отнасят и до богопосветени жени, за които пожелава „по-голямо признание и по-решителна подкрепа“ за живота и харизмите им, заедно със „заемането от тяхна страна на отговорни позиции“.
Продължава богословския размисъл за женския дяконат
Що се отнася до допускането на жени до дяконското служение, Работният документ посочва, че това е поискано от „някои местни църкви“, докато други „продължават да се противопоставят на това“ (№ 17). Темата, се чете в документа, „няма да бъде обект на работа“ през следващия октомври и затова е добре „богословските размисли да продължат“. Във всеки случай размисълът върху ролята на жените „подчертава желанието за укрепване на всички служения, упражнявани от миряни“, за което се изисква „адекватно обучени те да могат да допринесат за проповядването на Божието Слово дори по време на отслужването на Евхаристията ” (№ 18).
Част I – Взаимоотношения с Бог, между братя и между църкви
След въведението и основите, Работният документ се фокусира върху взаимоотношенията (№ 22-50), които позволяват на Църквата да бъде синодална в мисията, тоест отношенията с Бог Отец, между братя и сестри и между църквите. Следователно харизмите, служенията и ръкоположените служения са от съществено значение в един свят и за един свят, който сред многото противоречия търси справедливост, мир и надежда. Освен това, от местните църкви се издига гласът на младите хора, които искат Църква не от структури или бюрокрация, а по-скоро основана на отношения, които предизвикват и се преживяват в динамики и пътища. От тази гледна точка Октомврийската асамблея ще може да анализира предложението за създаване на нови служения, като това на „слушане и придружаване“. „Нужна е „отворена врата“ на общността – обяснява текстът –, през която хората могат да влязат, без да се чувстват застрашени или съдени“ (№ 34).
Част II – Курсове за обучение и колективно разпознаване
След това тези взаимоотношения ще бъдат развити по християнски начин по адекватни и контекстуализирани пътеки (№ 51-79), защото „няма мисия без контекст, няма Църква без да е вкоренена в едно определено място“ (№ 53). Следователно обучението и „колективното разпознаване“ ще бъдат съществени, позволявайки на църквите да вземат подходящи решения, като артикулират отговорността и участието на всеки. Подчертавайки следователно, че „семейството, като общност на живот и любов, е привилегировано място за възпитание в християнска вяра и практика“, документът заявява, че „в преплитането на поколенията то е училище по синодалност. Всички, слаби и силни, децата, младежите и възрастните, имат много да получат и много да дадат” (№ 55).
Важността на отчетността
Но сред пътищата, които трябва да се следват, има и такива, които позволяват на хората с църковни отговорности да дадат прозрачен отчет за своята работа за доброто и мисията на Църквата. „Синодалната църква се нуждае от култура и практика на прозрачност и отчетност – четем в Работния документ– които са необходими за насърчаване на взаимното доверие, необходимо, за да вървим заедно и за упражняването на съвместна отговорност за общата мисия“ (№ 73).
Една надеждна църква изисква прозрачност и отчетност
Припомняйки след това, че „отчитането на личното служение пред общността принадлежи на най-древната традиция, датираща от апостолската църква“ (№ 74), работният документ подчертава, че днес „искането за прозрачност и отчетност в Църквата и от Църквата се появи след загубата на доверие поради финансови скандали и най-вече сексуално и друго насилие над непълнолетни и уязвими хора. Липсата на прозрачност и форми на отчетност подхранва клерикализма“ (№ 75), който погрешно се основава на предположението, че ръкоположените служители не трябва да се отчитат пред никого за упражняването на своята власт.
Необходими са структури за оценка
Отчетността и прозрачността, настоява Работният документо, засягат всички нива на Църквата и не се ограничават до областта на сексуалното и финансовото насилие, но също така засягат „пастирските планове, методите на евангелизация и начините, по които Църквата зачита достойнството на човешката личност, например по отношение на условията на труд в нейните институции” (№ 76). Оттук и призивът за „необходими структури и форми на оценка – разбирани в неморалистичен смисъл – на начина, по който се упражняват богослужебните отговорности от всякакъв вид“ (№ 77). В тази връзка документът припомня необходимостта Църквата да гарантира, например, публикуването на годишен доклад както за управлението на активите и ресурсите, така и за изпълнението на мисията, включително „илюстрация на инициативите, предприети по отношение на защитата (защита на непълнолетни и уязвими хора) и насърчаването на достъпа на жените до ръководни позиции и тяхното участие в процесите на вземане на решения” (№ 79).
Част III – Местата на икуменически и междурелигиозен диалог
След това Работният документ анализира местата (n. 80-108), в които се оформят взаимоотношенията и пътищата. Местата трябва да се разбират не просто като пространства, а по-скоро като конкретни контексти, характеризиращи се с култури и динамика на човешкото състояние. Приканвайки ни да преодолеем статичната визия и пирамидалния образ на църковните взаимоотношения и преживявания, работният документ по-скоро признава разнообразието и множествеността, които позволяват на Църквата – една и универсална – да живее в динамична кръговрат „на места и от места“, без да изпада нито партикуляризъм, или в изравняване. Наистина: точно в този така очертан хоризонт трябва да бъдат поместени големите теми на икуменическия, междурелигиозния и културния диалог. В този контекст се вписва и търсенето на форми за упражняване на Свети Петровото служение, отворени към „новата ситуация“ на икуменическото пътуване, към видимото единство на християните (№ 102 и 107).
Поклонници на надеждата
И накрая, документът припомня как всеки от въпросите, които съдържа, има за цел да бъде в услуга на Църквата и възможност за изцеление на най-дълбоките рани на нашето време. Следователно Работният документ завършва с покана да продължим пътуването като „поклонници на надеждата“, също и в перспективата на Юбилея през 2025 г. (№ 112).
svt/ vatn
