Монс. Паля: терапевтичното упорство не е от полза за болния, "не" на евтаназията
Маня Кавалджиева – Ватикана
На 8 август 2024 г. папа Франциск прие монс. Винченцо Паля на частна аудиенция. Архиепископът му подари екземпляр от „Малък лексикон за края на живота“, който беше публикуван от Ватиканското издателство в началото на юли. Ръководството съдържа в своите 88 страници основните положения на католическото учение по теми, свързани с края на човешкия живот, включително евтаназия, палиативни грижи, кремация и други. Светият Отец изрази своята благодарност за работата, която Папската академия на живота е извършила за подготовката на изданието.
Книгата привлече вниманието на италианските медии, тъй като някои видяха в нея промяна в подхода на Църквата към тези теми, по-специално известен вид „отваряне“ на Светия Престол по въпроса за възможността за спиране на изкуственото хранене и хидратацията на болните.
Архиепископ Палия припомни, че Пий XII вече бе говорил за допустимостта на спирането на изкуствената вентилация на белите дробове при определени сериозни състояния, а през 2007 г. тогавашната Конгрегация за доктрината на вярата потвърди, че тя може да бъде спряна (или да не започне), ако причинява „прекомерно натоварване или значителен физически дискомфорт" на пациента. Архиереят отбеляза, че отказът от неразумно или прекомерно терапевтично упорство обаче не означава отвореност към евтаназията.
„Църквата отново заявява категоричното си противопоставяне на всяка форма на евтаназия и асистирано самоубийство. И това е и мое убеждение, дори ако някой иска да ме накара да кажа обратното“, потвърди Паля и добави, че „Църквата също така ни кани да размишляваме върху това в каква степен неразумното упорство (терапевтична упоритост) не е израз на медицина и грижи, които наистина да са съобразени и в полза на болния човек. Смъртта за съжаление е измерение на живота. Тя е неизбежна. Разбира се, ние никога не трябва да съкращаваме продължителността на живота, но също така не трябва и да упорстваме в желанието си да възпрепятстваме по всякакъв начин неговия ход. Ние сме уязвими. И ето защо трябва да се грижим един за друг. Трябва да се ангажираме много повече, отколкото обикновено се прави, за да придружаваме хората в последните етапи на тяхното съществуване, знаейки, че за нас, вярващите, смъртта не е последната дума!
Ватиканският йерарх отбеляза, че политиката трябва да търси възможно най-голямо съгласие по тези въпроси, като същевременно взема предвид религиозните чувства на хората. В тази област „Църквата е отговорна за формирането на съвестта, а не за разработването на закони“, добави ръководителят на Папската академия на живота.
