Да помним историята, за да победим ада на войната

Андреа Торниели

След Люксембург – Белгия: още една малка държава, но кръстопът, „синтез на Европа", отправна точка за нейното възстановяване след чудовищната драма на Втората световна война. Папата определя Белгия като мост, който позволява на съгласието да се разширява, а споровете да се отдръпват назад. „Мост, който позволява на цивилизациите да водят диалог. Следователно мост, крайно необходим за изграждането на мира и отричането на войната".

И оттук Франциск повтаря своя призив към Европа, останал нечут, да помни своята история, съставена от светлина и цивилизации, но също и от войни, желание за господство и колониализъм. И добавя недвусмислени думи: „тази страна напомня на всички останали, че когато – въз основа на най-различни и несъстоятелни извинения – започнем да не зачитаме повече граници и договори, и оставяме на оръжията правото да създават законите, подривайки сегашните, кутията на Пандора се отваря и всички ветрове започват да духат силно, разтърсвайки дома и заплашвайки да го разрушат".

Как да не прочетем в тези думи позоваване на това, което става в нападнатата и измъчена Украйна? Общият европейски дом е разклатен и рискува да бъде разрушен. Защото, както напомня наследникът на Петър, „съгласието и мирът не са завоевание, което се постига веднъж завинаги, а по-скоро задача и мисия ... постоянна мисия, която трябва да се култивира, да се полага грижа за нея с упоритост и търпение. Наистина, когато  човешкото същество престане да си спомня миналото ... и да се поучава от него, притежава застрашителната способност да падне отново, дори след като най-после се е изправило, забравяйки страданията и гибелната цена, заплатена от предишните поколения".

Налице е една безпаметна Европа, която говори само за оръжия и сякаш не осъзнава, че върви към бездната. „Ние сме близо – казва папата извън написания текст – до една почти световна война“. Идват на ум прочувствените и нечути думи на Йоан Павел II, вече болен и немощен, когато той насърчаваше тогава „младите“ западни правителствени ръководители да не започват катастрофалната война в Ирак през 2003 г.  Той правеше това като жив свидетел  на ужаса на Втората световна война. Сега ветровете на Третата световна война духат от много страни: в сърцето на християнска Европа, с конфликта в Украйна, както и в Близкия Изток, където продължават да стават избивания на невинни граждани, както и в много други части на света.

Нужно е разтърсване на съвестта. Нужно е, казва папата „постоянно и навременно културно, социално и политическо действие, смело и същевременно благоразумно, които да изключва бъдеще, в което идеята и практиката на войната отново да се превърнат в приложима опция с катастрофални последици“. Защото историята е учителка на живота, но „твърде често остава нечута“. И тази история днес, от Белгия, чрез гласа на обезоръжения епископ на Рим, който носи името на свети Франциск, призовава Европа да преоткрие себе си и да инвестира в бъдещето, като се отвори към живота, а не към смъртта и надпреварата във въоръжаването, за да „победи демографската зима и ада на войната“.

Превод: Маня Кавалджиева