Ватикански музеи: „вечната пролет“ на Аполон възвръща своя блясък
Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана
След пет години, отново се вдига завесата на статуята Аполон Белведерски. Най-после са премахнати панелите, прикриващи реставрационната дейност, удължена поради принудителната пауза, наложена от пандемията и които скриваха безграничната красота на една от скулптурите-символ на Ватиканските музеи, поставена в Осмоъгълния двор.
Баланс между технология и филология
След вълнуващата церемония по откриването на реставрираната статуя, отново се видя шедьовърът, намерен през 1489 г. вероятно сред руините на един древен римски дом на хълма Виминале и след това поставен във ватиканския двор „Белведере“ от папа Юлий II.
Статуята бе подложена на деликатна и внимателна реставрация, резултат от умел баланс между технология и филология. Тази намеса изразява това, което бихме искали да бъдат Ватиканските музеи днес“, каза директорката на музеите Барбара Ята: „синтез от традиция и иновация, с поглед, винаги отворен за новите технологии“.
„Изместването“ на статуята
„В навечерието на Рождество Христово 2019 г.“, напомни на ватиканските медии Клаудия Валери, уредник на Отдела за гръцки и римски антики на папските колекции, „Кабинетът за научни изследвания, при приключването на едно наблюдение, установи някакво незабележимо изместване на скулптурата. Това веднага ни алармира. Трябваше да се намесим незабавно: статуята бе защитена със система за безопасност и за съжаление затворена за обществеността. Беше необходимо да се разбере защо „се движи“, макар и незабележимо, и да се установи стратегия, която да бъде възможно най-малко инвазивна и по същество да може да възвърне стабилно равновесие".
Специален „пациент“
Шедьовърът, който, като се започне от неговото откриване през епохата на Ренесанса и особено след създаването на Музея „Пио Клементино“ през XVIII век, бе станал „неподвижен двигател“, вдъхновител на твърде много творци, отбеляза от своя страна заместник-художественият и научен директор на Ватиканските музеи Джандоменико Спинола. Но „за съжаление той се беше изместил“ и се налагаше спешно да се намесим, „както постъпва лекар с пациент“.
Беше необходимо да се осигури дълъг живот на това, което от векове се е смятало за пример на съвършенството, тоест да продължава да блести онази „вечна пролет“, която е пленявала душата на Йохан Йоахим Винкелман докато е съзерцавал пленяващата мъжественост и нежната младост на божеството, изваяно от мрамора.
Грижата за един шедьовър
Пропукванията и критичните проблеми, особено на местата при глезените и колената на статуята, налагаха решителна намеса. Постоянното излагане на открито още от намирането на творбата, несъмнено бе влошило нейното „здравословно състояние“, но също и не така безболезненото боравене с нея, претърпяно най-напред по време на грабежа от времето на Наполеон, както и по-скорошното й пренасяне през 80-те години на миналия век, по повод на изложбите в Съединените щати.
Решението на Канова
Комплексното проучване, станало възможно благодарение на щедрата подкрепа на „Покровителите на изкуството във Ватиканските музеи“ (Patrons of the Art in the Vatican Museums), позволи да се установят най-подходящите методологии за намеса: „разгледахме различни възможности и накрая се убедихме, че трябва да се върнем към един трик, вече използван в миналото“, добави Клаудия Валери. Крехкостта на „Аполон“ наистина наложи, сред приблизително 15 разгледани решения, изборът, направен от Антонио Канова, да се предложи отново една опора, „използвайки дупки и вдлъбнатини, вече налични в мрамора“. Това беше „ръчен труд“, но същевременно и интелектуален“, поясни ръководителят на Лабораторията за реставрация на каменни материали към Ватиканските музеи, Ги Деврьо. „Консултирахме се с инженери и техници, и сред различните предложения избрахме това за подпора, елипсовидна извивка, изработена от влакна от въглерод и стомана, която да има поддържаща роля за скулптурата, като на практика не се докоснахме до творбата“.
Напреднала технология и материали
Леко извитата опора, фиксирана при основата и прикована към гърба на статуята, успява да олекоти „Аполон Белведерски“, тежащ близо 150 килограма, без да компрометира естетическата наслада. „Това беше важно решение“, споделя Клаудия Валери: „Бяхме наясно, че естетически статуята щеше да се промени малко, но намесата гарантира запазването й и за бъдещите години“.
Освен това, благодарение натиска, извършван от подпората, бе намален дисбалансът на центъра на тежестта на скулптурата, върху който натежава и мантията на Аполон. Наистина, трябва да се припомни, че сценографската поза на стрелеца Аполон Белведерски, много смела за произведение от мрамор, е била замислена за пластична творба от бронз.
Наистина, тази статуя на Аполон Белведерски е римско копие по оригинал от 330 г. пр.Хр., приписван на гръцкия скулптор Леохар. Творецът, възползвайки се от лекотата на бронза, бе създал тази поза на божеството, изобразено в момента веднага след изстрелването на стрелата.
Ръката от Бая
„Стрела, насочена към преценката на научната общност", е метафорично нареченият от Клаудия Валери филологическият експеримент, „изцяло двупосочен“, който възвърна на статуята „оригиналната" ръка, извлечена от гипсовата отливка, намерена през 50-те години на миналия век сред руините на имперския дворец в градчето Бая, северно от Неапол.
По време на реставрацията, обяснява кураторът, разбрахме, че, както други вече бяха забелязали това в миналото, ръката, направена през шестнадесети век от Джовананджело Монторсоли, беше доста голяма и в положение, не съвсем правилно за стрелец с лък. Най-вече имахме възможността да изпробваме отливката на ръката от Бая върху Аполон Белведерски. Така жестът стана по-естествен, а ръката – пропорционална и лека".
По време на почистващия етап, изваяният Аполон придоби нова мекота и между къдриците му се появи отново лилавата полихромия, която издава подготовката за позлатяването на косата. Този последен аспект беше подчертан в изказването на Фабио Морези, ръководител на Кабинета за научни изследвания на Ватиканските музеи, който, след истинска намеса за оказване на „първа помощ“, започнала преди пет години, продължава да наблюдава творбата от структурна и химическа гледна точка.
И за в бъдеще не могат да бъдат изключени допълнителни мерки, за да се гарантира дълъг живот на този шедьовър. Сред различните предложения е и това за евентуално покриване на Осмоъгълния двор, което би ограничило щетите, причинени на статуите от атмосферните влияния: „ще ни бъде гарантирана по-добра устойчивост на нашата реставрация. Има различни идеи, но няма конкретни проект: възможността е налице, тя е осъществима и необходима“, казва Джандоменико Спинола.
Възвърнат шедьовър
Това, което се представя на обществеността днес, е екипна работа, извършена в продължение на пет години, нелишена от драматични моменти. За Ватиканските музеи възвръщането на този шедьовър на обществеността е източник на голямо удовлетворение: „през тези години“, казва кураторът на Отдела за гръцки и римски антики, „трябваше да спрем работата си за известно време, поради пандемията. Днес несъмнено изпитваме радостни чувства".
„Това е радостен ден“, казва директорката на музеите Барбара Ята, „защото, след толкова много години, една икона на класическата красота, вдъхновявала поколения художници, писатели и поети, се завръща пред погледа на нашата публика. Съхраняването, с цел споделяне, е отличителният белег на нашата институция".
