Бебе плаче в ръцете на баща си, войник, който заминава на фронта Бебе плаче в ръцете на баща си, войник, който заминава на фронта 

Войните са срещу децата

Омразата на възрастните не щади малките. Руската бомбардировка на детска болница в Украйна показва жестокостта на всички войни. Децата продължават да страдат и умират в много части на света, като Сирия, Йемен, Етиопия, Мали и другаде. Ирод е все още жив и убива без милост

Серджио Чентофанти

Войните засягат всички, но основните жертви винаги са децата. Бомбардировката на детска болница в Мариупул е един от многото примери за безчовечността на войната. Уплашената невинност на очите на малките пред лицето на тайната на злото, познато твърде рано, разкрива цялата жестокост на конфликтите. Нечестието на възрастните не щади децата. Библията ни показва докъде може да стигне омразата на възрастните към врага: „Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила! Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!“(Псалм 137).

Всички деца са еднакви, в Украйна и в Етиопия, в Сирия, както в Йемен или Афганистан, в Мали, в Мианмар и както във всички войни в историята. Те продължават да умират, да бягат, да бъдат използвани и експлоатирани по хиляди начини. Малкият Алън Кюрди, лежащ на турски плаж, бягащ от сирийския конфликт, в оглушителното си мълчание продължава да крещи на човечеството: спрете войните! Помогнете на малките да живеят!

Ирод е винаги жив и обикаля света, за нови кланета на невинни: „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мт 2,18).

В Ирпин, близо до Киев, двегодишно дете плаче горчиво в ръцете на баща си, заминаващ войник. С малките си юмруци той удря шлема на баща си, който трябва да го остави. Той не знае какво е и защо има война, твърде малък е, но не иска бъде утешен, защото баща му тръгва.

Децата на войните рисуват бомби и ракети. Пред лицето на определени бруталности вярата се поклаща. Само любовта може да излекува травмите и омразата и да ни накара да се върнем да се молим с невинността на децата: „Аз съм спокоен и ведър като отбито бебе в ръцете на майка му, като отбито бебе е душата ми“ (Псалм 131).

10 Март 2022, 12:34