Ден на Земята. ООН: с 1,15°C сме над средната температура
Млади хора и учени не спират да повтарят: „Нямаме повече време. За да спасим планетата от глобалното затопляне, трябва да намалим емисиите на парникови газове“. И все пак бездействието в областта на климата все още властва. Така, дори и днес, 22 април, Денят на Земята, се превръща, както всяка година, в призив, силно отправен към правителства, институции, компании и граждани, насърчавайки ги да поемат своите отговорности. Правителствата имат за задача да създадат правилните условия за промяна чрез закони, стимули, данъчни облекчения. Гражданите са гласоподаватели и потребители и като такива ръководят тези решения.
„От въздуха, който дишаме, от водата, която пием, до почвата, която отглежда храната ни: здравето на човечеството зависи от здравето на Майката Земя, но изглежда, че сме склонни към унищожение“, каза недвусмислено генералният секретар на ООН Антонио.Гутериш в посланието си за днешния Ден на Земята.
„Трябва да сложим край на тези безмилостни и безсмислени войни срещу природата – добави той – Имаме инструментите, знанията и решенията, но трябва да ускорим темпото“. За Деня на Земята Гутериш призова „хората по света да направят така, че гласът им да бъде чут в училищата, на работните места, в религиозните общности и в платформите на социалните медии, искайки от лидерите да постигнат мир с природата. Нека всички да дадем своя принос, за да защитим нашия общ дом. Имаме нужда от ускорени действия в областта на климата с по-дълбоки и по-бързи съкращения на емисиите, за да ограничим повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий“, заключи той.
Междувременно изнесените данни в навечерието на Международния ден потвърждават тревогите. Глобалната средна температура през 2022 г. беше с 1,15 градуса над средната за периода 1850-1900 г., а годините от 2015 до 2022 г. са били осемте най-топли от началото на инструменталните записи през 1850 г. В допълнение, топенето на ледниците и повищаването на морското ниво - което отново достигна рекордни нива през 2022 - ще продължи хиляди години. Това сочат данните в последния годишен доклад на Световната метеорологична организация (СМО), публикуван вчера в Женева. Рекордни горещи вълни удариха Европа през лятото, а Китай преживя най-голямата и най-дълготрайната гореща вълна от началото на националните рекорди.
През миналата година, според доклада, опасни събития, свързани с климата и метеорологичните условия, са причинили нови разселвания на населението. Докладът също така показва как изменението на климата влияе върху повтарящите се събития в природата, като цъфтежа на дървета или миграцията на птицига. Например цъфтежът на вишните в Япония през 2021 г., е бил на 26 март, най-ранната, откакто тази дата е документирана. През 2022 г. датата на цъфтеж е бил 1 април. Според генералния секретар на СМО, докато нарастването на емисиите на парникови газове продължава, климатът продължава да се променя. В този мрачен контекст СМО подчерта положителното развитие, съставено от подобряването на технологиите, които правят прехода към възобновяема енергия по-евтин и по-достъпен от всякога.
Що се отнася до България, тя е една от страните в Европа, които ще бъдат сериозно засегнати от въздействието на глобалното затопляне с над 1,5°C. Според настоящите прогнози за емисиите, България може да се затопли с 4,4°C до 2100 г. валежите да намалеят с повече от 20%, застрашавайки водоснабдяването на градовете и селското стопанство. Добивите от пшеница и царевица може да намалеят с 1/5. До края на века тежки летни засушавания вероятно ще се случват всяка година, докато честотата на катастрофалните наводнения (сега веднъж на всеки 50 години) може да се увеличи от 2 до 4 пъти. Ето защо, за да се избегнат най-лошите въздействия, страната има нужда от наука и образование за климата след ученици и възрастни, адекватни политики и регулации, в съответствие с целите на ЕС и приоритет за бизнес и иновации, които отчитат нуждата от адаптация към климатичните промени.
svt/ avvenire
