ООН алармира за недохранването в Западна и Централна Африка
Марко Гуера – Маня Кавалджиева – Ватикана
Продоволствената несигурност в Западна и Централна Африка ще достигне пикови нива през последните 10 години. Тревогата бе подадена със съвместна нота от ФАО, Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), УНИЦЕФи Световната продоволствена програма (СПП). Предупреждението на агенциите на ООН се базира на проучването на продоволствената сигурност на „Рамката за хармонизиране“ от март 2023 г., според което в района на Сахел броят на хората, които нямат редовен достъп до безопасна и питателна храна може да нарасне до 48 милиона през сухия сезон (юни-август). Става дума за четири пъти по-голям брой хора, изпаднали в спешно положение спрямо последните пет години.
Разраства се спешната зона
Друг нов елемент е разрастването на продоволствената несигурност към страните и крайбрежни райони, обикновено по-слабо засегнати от липсата на храна, докато се говори за „катастрофални нива на глад“, засягащи райони в Буркина Фасо и Мали, засегнати от конфликта, където несигурността е голяма пречка за хуманитарната помощ. В най-рисковите райони на Сахел, за първи път се очаква 45.000 души да изпитат катастрофални нива на глад, класифицирани като ниво 5 или най-високото въз основа на скалата, използвана за измерване на продоволствената несигурност. В този огромен район на Африка положението на децата е особено тревожно; изчислено е, че 16,5 милиона деца под пет години ще страдат от остро недохранване през 2023 г., включително 4,8 милиона деца, които ще страдат от глад в тежка, инвалидизираща форма. Това е 8% увеличение на глобалното остро недохранване в сравнение със средното за периода 2015-2022 г.
Причините за кризата
Влошаването на продоволствената несигурност в Централна и Западна Африка е повлияно от комбинация от причини, сред които военният конфликт в Сахел, климатичните сътресения, ограниченията, наложени от Covid-19 и повишаването на цените на храните.
В периода 2019 - 2023 година, инцидентите, свързани със сигурността и насилието са се увеличили със 79% в региона, причинявайки масови разселвания на населението и правейки проблематичен достъпа до земеделска земя и фураж.
ФАО: трябва да се достигне хранителен суверенитет
„Нарастващата несигурност и конфликтите означават повишена уязвимост в региона, което прави все по-трудно да се помага на общностите в отдалечени райони“, каза Мари-Пиер Поарие, регионален директор на УНИЦЕФ за Западна и Централна Африка. „Ние помагаме на правителствата да укрепят здравните системи на ниво структури и на ниво общности, за успешно откриване и лечение на недохранването, с особено внимание върху превенцията“. Според Робърт Гуей, подрегионален координатор на ФАО за Западна Африка, „тази тенденция вероятно ще продължава да влошава ситуацията с продоволствието и храненето, така че трябва да се справим с основните причини за тази криза по съгласуван и незабавен начин. Трябва да действаме сега, за да се повиши селскостопанското производство и да се постигне продоволствен суверенитет в нашия регион".
Емануела Кутели (СПП): положението в Сахел се влошава
„Продоволствената несигурност достигна най-високо ниво по скалата в района на Мали и Буркина Фасо, засегнатите от конфликта“, каза пред „Vatican News“ Емануела Кутели, италианският отговорник за комуникациите на СПП. „Свидетели сме на влошаване на ситуацията в целия Сахел – каза още тя – което принуждава населението да се премества, хиляди хора са пристигнали преди всичко в Того“. Кутели потвърждава, че всичко това се добавя към дългосрочните последици от Covid и от изменението на климата.
Насърчаване на дългосрочна устойчивост
Според Кутели е необходим синергичен отговор на различните участници от международната общност, за да се помогне на правителствата на тази част от Африка да отговорят на острата продоволствена несигурност, следователно „за незабавно спасяване на човешки животи“, но също и за създаване на системи за дългосрочна устойчивост, „които да предвиждат хранителните кризи“.
В този смисъл СПП стартира проекти за подкрепа на 2,5 милиона души в Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер. „Забелязахме в каква степен тези устойчиви намеси след това намаляват хуманитарните намеси, става дума например за рехабилитацията на земята, за доставката на семена за дребните фермери или за увеличаването на училищното хранене“, подчертава отново Кутели. Вниманието сега е насочено към сухия летен период, „по времето на немотията свърши предишната реколта, а новата все още не е събрана, затова хранителните рискове са много високи“, заключава представителката на СПП, като добавя: „ние смятаме, че в Гамбия, Мавритания и Либерия местното производство покрива само между 20 и 40% от хранителните нужди на общността и това в контекста на високи цени на храните.
