Най-фрагментираният парламент в най-новата българска история

На седмия пореден вот след 2020 година се отзоваха близо 38% от имащите право на глас, като избирателната активност остава ниска, но с 4% по-висока от рекорда, регистриран на предишните избори на 9 юни. Девет политически партии ще влязат в 51 Народно събрание, което допълнително ще затрудни съставянето на бъдещото правителство. Най-много гласове получават от ГЕРБ - 26,42%, следвани с голяма разлика от Продължаваме промяната - Демократична България с 14,31%. На трето място остават националистите от "Възраждане" с 13,41%. Големият въпрос на тези избори беше как ще се разпределят гласовете на ДПС, което се разцепи на две през юли месец. ДПС - Ново начало" - крилото на бизнесмена Делян Пеевски, санкциониран от закона Магнитски, има 11,35% като привлича над 50% от симпатизантите на ДПС и увеличава подкрепата си в региони като Монтана и Враца, в секции с преобладаващо ромско население. Другото крило на ДПС - "Алианс за права и свободи" на Ахмед Доган получава 7,38%. Между тях се нареждат социалистическата коалиция - БСП - Обединена левица с 7,60%. Четирипроцентният праг за влизане в парламента е прескочен от партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" с 6,81%. За първи път в НС влиза партия "Меч" на Радостин Василев с 4,60%, а на косъм от изпадане е резултатът на "Величие" с 4,02%. При деветпартиен парламент съставянето на правителство се превръща в още по-сложна задача. В нощта на изборите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че партията му ще положи всички усилия, за да има кабинет и ще работи с всички, с изключение на "Възраждане". Според анализатори пред ГЕРБ има два варианта - или да се коалират с ПП-ДБ и да търсят още един участник или да преминат към съставяне на правителство на малцинството без втората по резултат коалиция. Най-лошият, но вероятен вариант е отиване на нови избори и оставане на служебното правителство.

За Ватикан нюз от София Ива Михайлова