Папата припомни визитата си Малта: лаборатория за мир
Тициана Кампизи – Светла Чалъкова – Ватикана
В катехизисната си беседа на генералната аудиенция папа Франциск проследи своето апостолическо пътуване до Малта. Папата припомни отново думите, с които евангелист Лука в Деянията на Апостолите описва начина, по който Павел, претърпял корабокрушение на острова, е бил приет: „с необикновено човеколюбие“. Думи, които папата избра като мото на своето поклонничество, „защото показват пътя, който трябва да се следва не само за справяне с феномена на мигрантите“, но по принцип, за да стане света , по-братски и по-пригоден за живеене и – продължи – „да бъде спасен от корабокрушението, което заплашва всички нас, които сме – както научихме – в една лодка“.
Доминира логиката на най-мощните държави
След това Франциск определи Малта като ключово място, поради географското ѝ положение в центъра на Средиземно море, за срещата на народи и култури и добави:
„Днес често говорим за геополитика, но за съжаление доминиращата логика е тази на стратегиите на най-мощните държави да отстояват своите интереси чрез разширяване на зоната на икономическо, идеологическо или военно влияние: виждаме това с войната. В този контекст Малта представлява правото и силата на „малките“, на малките нации, но богати на история и цивилизация, които трябва да продължат една друга логика: тази на уважението и свободата, тази на уважението и също на логиката на свободата, на съжителството на различията, противопоставена на колонизацията на най-могъщите. Сега го виждаме. И не само от една страна, но и от други... След Втората световна война се направи опит да се положат основите на нова мирна история, но за съжаление – няма да се научим - продължава старата история за конкуриращите се велики сили. И в настоящата война в Украйна сме свидетели на безсилието на организациите на ООН“.
Мигранти и приемане
След това мисълта на Франциск се върна към феномена на миграцията и към срещата, преди да отпътува от Малта, с многобройните мигранти, гости в приемния център „Йоан XXIII“, водени от деветдесетгодишен францискански монах, пример за апостолско усърдие и любов към мигрантите.. Папата припомни свидетелствата, които чу и го накараха да се запознае с историите, раните, мечтите и надеждите, след което повтари, че всеки мигрант е уникален, като всеки от нас, „той е човек със своето достойнство, своите корени, своята култура, носител“ на богатство, което е безкрайно по-голямо от проблемите, които могат да се породят от неговото приемане“. И за последното той уточни:
„Разбира се, приемането трябва да бъде организирано – това е вярно – то трябва да се управлява и първо, преди това, трябва да се планира заедно, на международно ниво. Тъй като миграционният феномен не може да бъде сведен до спешен случай, той е знак за нашето време. Като такъв трябва да се чете и тълкува. Може да се превърне в знак за конфликт или знак за мир. Зависи как го приемаме, зависи от нас.
И говорейки за това, което е направено в Малта, папата потвърди, че островът е лаборатория на мира, която „може да изпълнява тази мисия, ако черпи от своите корени лимфата на братството, състраданието, солидарността“. Ценности – продължи папата - които малтийският народ получи заедно с Евангелието и, които благодарение на Евангелието ще може да поддържа живи“.
„Време е за нова евангелизация“
По отношение на по-пастирския аспект на своето апостолическо пътуване, Франциск обясни, че е отишъл в Малта, за да утвърди нейните жители „във вярата и общението“ и открои, че островът „е ключово място и от гледна точка на евангелизацията“. От двете му епархии са тръгнали много свещеници и богопосветени, но и миряни, които са занесли своето християнско свидетелство на целия свят и поради тази причина папата говори за посещението си като акт на благодарност. Но Франциск призна, че дори в Малта „духа вятърът на секуларизма и глобализираната псевдокултура, основана на консуматорството, неокапитализма и релативизма“ и че следователно „е време за нова евангелизация“. Франциск сподели, че посещението му в пещерата на Свети Павел „бе своеобразно черпене от извора, за да може Евангелието да потече в Малта със свежестта на своя произход и да се възроди голямото наследство на народната набожност”. Набожността се усеща преди всичко в Богородичното светилище „Та Пину“ в Гозо, където се проведе силна молитвена среща.
„Там усетих туптенето на сърцето на малтийския народ, който храни дълбока вяра в своята Света Майка. Мария винаги ни връща към същественото, към Христос, разпнат и възкръснал за нас, към Неговата милостива любов. Мария ни помага да запалим отново пламъка на вярата, като черпим от огъня на Светия Дух, който оживява радостното проповядване на Евангелието от поколение на поколение, защото радостта на Църквата е да евангелизира!
Накрая папата поднови своята благодарност към президента на Република Малта, неговото семейство, министър-председателя и гражданските власти, които го посрещнаха, но също към епископите, цялата църковна общност, доброволците и тези, които го придружиха с молитвата.
